Дяволската колония
- Автор: Чайковски Джим
- Серия: sigma force #7
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 9789546552396
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Дяволската колония». Краткое содержание книги:
Лий Чайлд
George
Charles
Robert
John
Thomas
Оставаше само от всяко име да се избере съответната буква, отговаряща на числата 1, 2, 4, 4 и 1.
Врагът на Мериуедър Луис, предателската и потайна фамилия, противопоставяща се на отците основатели, беше Гент.
Отначало изглеждаше безсмислено — докато не се вгледа по-внимателно в името, особено в светлината на разговора си с Рафаел Сен Жермен. Французинът бе споменал, че Гилдията е всъщност група стари фамилии, събиращи богатства, власт и мъдрост от векове и може би от хилядолетия, но че днес от тях е останала само една. Това съответстваше на разказа на Луис за прочистването на Америка, където само една фамилия била с твърде дълбоки корени, за да бъде премахната, фамилия „с връзки с робовладелци и невъобразими богатства“.
Дали не ставаше дума за една и съща фамилия?
Гент.
Пейнтър можеше да не обърне особено внимание на това разбиване на шифъра, ако не беше едно натрапчиво съвпадение. Гент беше град в Белгия. Страната, която напоследък все се появяваше изневиделица. Отрядът, атакувал Грей в Исландия, беше дошъл от Белгия; там беше регистриран и един от по-малките потоци неутрино, подобен на потока във Форт Нокс.
Затова Пейнтър се бе заловил здраво за работа. Гент беше често срещана фамилия на хората от онзи град — Жан от Гент или Пол от Гент. Но в по-модерни времена имената ставаха просто Жан Гент или Пол Гент. И понякога се използваше само английското произношение, тъй като беше по-лесно да се каже буква по буква.
И точно там Пейнтър беше открил истината — или поне така му се струваше.
Не че тя му позволяваше да направи нещо.
Отстъпи назад, за да погледне цялата картина. Загледа фигурите на Джеферсън и Франклин и си ги представи застанали пред същото произведение, изправени пред същото предизвикателство и заплаха. Собствените му ръце бяха вързани толкова здраво, както са били вързани и ръцете на отците основатели.
При проучването на подозрителната фамилия Пейнтър беше открил, че тя наистина има корени в Гент и дори е използвала същото име, преди богатството й да стигне до Америка. Фамилията била в колониите от самото начало и имала толкова силни позиции в търговията с роби, че всеки опит за насилственото й премахване наистина би разкъсал новосъздадения съюз.
Тя беше буренът в градината, който не можеше да бъде изкоренен.
И си оставаше такъв и до днес.
С разрастването на Америка се разраствала и фамилията — пускала корени във всякакви производства, корпорации и, естествено, в коридорите на властта. Беше се превърнала в нишка от тъканта на тази страна.
И нима имаше нещо чудно, че Сигма не можеше да се обърне срещу нея?
Рафаел беше казал, че древната група фамилии, „тайната в тайните общества“, била известна с много имена, представляващи единствено намеци — Гилдията, Ешелона, familles d’étoile, звездните фамилии. Но Пейнтър знаеше истинското име на врага — тогавашен и сегашен — в английския му вариант.
Те бяха Кенеди на Юга.
Но вече не се наричаха Гент.
А Гант.
Като фамилията на президента Джеймс Т. Гант.
Бележки от автора — истина или измислица
Колкото и да ми се иска да кажа, че цялата история е истинска, това, естествено, би било измислица. Затова реших на последните няколко страници да разделя плявата от зърното, измислицата от истината. Трите основни неща, които влязоха в основата на книгата, са свързани с мормоните, древните жители на Америка и нашите отци основатели. Както можете да си представите след прочитането на романа, темите наистина са взаимосвързани, но ще се опитам да ги разделя, доколкото мога.
Мормони Макар да съм възпитан като католик, винаги съм изпитвал жив интерес към Книгата на Мормон и особено към въздействието й върху ранна Америка. Конкретната загадка в основата на романа е мормонското схващане, че коренните жители на Америка са потомци на изгубено племе на израилтяните. Въпреки че съвременният ДНК анализ категорично отрича това и посочва, че местните жители са с азиатски произход, прочетох една завладяваща статия, която може да се открие в интернет и която намира равновесие между мормонската вяра и съвременната генетика — „Кои са децата на Лехи?“ от Д. Джефри Мелдръм и Трент Д. Стивънс.