Сборник "Хрониките на Амбър"
- Автор: Желязны Роджер Джозеф
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вихра Манова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Сборник "Хрониките на Амбър"». Краткое содержание книги:
В първите пет книги от поредицата главен герой е Коруин, един от деветимата сина на крал Оберон, краля на Амбър. В тях действието се развива основно около противоборството на принцовете и принцесите на Амбър с цел качването на престола, след изчезването на крал Оберон. В следващите пет главен герой е Мерлин - син на Коруин и Дара, принцеса на Хаос. Той има двойно потекло и притежава както силите на Амбър, така и тези на Хаос. Действието се развива около съдбата на Мерлин след престоя му на сянката Земя, където избягва редица опити да бъде убит. Постепенно разбира, че тези опити не са от хора от Земята, а от Амбърити. Разследванията му постепенно го отвеждат до по-мащабна игра, в центъра на която неволно стои той. Играчите са силите на Амбър и Хаос, а залогът - съдбата на Вселената
Въздъхнах.
— Кой е следващият?
— Не знам. Просто не знам.
— Добре. Как си представяш реакциите им?
— Влязъл си в капана, Коруин. Всички ще решат, че ти си го направил, каквото и да разправяш.
Кимнах по посока на трупа. Рандъм поклати отрицателно глава.
— Това лесно може да бъде просто някой нещастник, който си довлякъл от Сенките, само за да му прехвърлиш вината.
— Знам — съгласих се аз. — Странно, да се върна в Амбър и да се окаже, че съм пристигнал в най-удобния за мен момент.
— Моментът беше идеален — потвърди Рандъм. — Дори не ти се наложи да убиваш Ерик, за да получиш това, което искаше. Извади голям късмет.
— Да. И все пак за никого не е тайна, че точно това смятах да направя. Сега е въпрос само на време кога войниците ми — чужденци, специално въоръжени и разквартирувани тук — ще станат обект на някои много лоши чувства. Единствено наличието на външна заплаха ми спестяваше това досега. Като добавим и нещата, които ме подозират, че съм извършил преди завръщането си — например, убийството на хората на Бенедикт. И това днес…
— Да — въздъхна Рандъм. — Представих си картинката, веднага щом ми каза какво е станало. Когато преди години вие с Блийс нападнахте Амбър, Жерар разгърна част от флотата така, че да я махне от пътя ти. Кейн, от друга страна, те притисна със своите кораби и потопи твоите. Сега, като е мъртъв, предполагам ще направиш Жерар главнокомандващ на цялата флота.
— Кой друг? Единствено той става за тази длъжност.
— И въпреки това…
— Въпреки това. Признавам. Ако имах намерение да убивам някого, за да заздравя позициите си, Кейн щеше да бъде логичният избор. Такава е действителната, проклета истина.
— Как смяташ да се справиш с тази история.
— Ще кажа на всички какво е станало и ще се опитам да открия кой стои зад случилото се. Имаш ли някакви по-добри предложения?
— Мъчех се да измисля как бих могъл да ти осигуря алиби. Ала перспективата не звучи обещаващо.
Поклатих глава.
— Ти си ми прекалено близък. Колкото и убедителна история да измислим, вероятно ще постигнем обратен ефект.
— Минава ли ти през ума да признаеш, че ти си го направил?
— Да. Но изключвам варианта самозащита. При това прерязано гърло, може да се говори само за нападение от засада. А нямам никакво желание да се хващам за другата възможност: да му припиша доказателства, че е замислял нещо отвратително и да заявя, че съм го направил за благото на Амбър. Просто отказвам да поемам фалшива вина при подобни условия. И без това пак ще предизвикам подозрения.
— Но ще имаш и репутацията, че проявяваш твърдост.
— Не ми е необходим този вид твърдост за начина, по който смятам да управлявам. Не, този вариант е недопустим.
— В такъв случай изчерпахме възможностите… горе-долу.
— Какво искаш да кажеш с това „горе-долу“?
Рандъм се зае да изучава нокътя на левия си палец с присвити очи.
— Ами, струва ми се, че ако има някой друг, когото нямаш търпение да отстраниш от играта, сега е моментът да решиш дали да не промениш правилата.
Позамислих се над предложението му и си допуших цигарата.
— Идеята не е лоша — казах накрая, — но точно сега не мога да се лиша от повече братя. Дори и от Джулиан. Макар че той играе най-подло.
— Не е речено непременно да е някой от семейството — упорстваше Рандъм. — Доста от благородниците в Амбър имат нелоши мотиви. Вземи, например, сър Реджиналд…
— Зарежи това, Рандъм. И този вариант отпада.
— Хубаво. Малките ми сиви клетки вече се умориха.
— Ала не и тези, които съхраняват спомените ти, надявам се.
— Добре.
Той въздъхна. Протегна се. Стана, мина покрай другия присъстващ в стаята и се отправи към прозореца. Дръпна завесите и известно време постоя загледан навън.
— Добре — повтори Рандъм. — Има много за разказване…
После започна да си припомня на глас.
II
— Макар че за много хора най-важното в живота е секса, всички си имаме и някакви други любими занимания в останалите промеждутъци от време. За мен те са да свиря на барабани, да летя и да играя комар — без да спазвам някакъв конкретен ред. Е, може би най-много обичам да се нося из въздуха — в безмоторен самолет, балон и различни техни разновидности, — но все пак всичко зависи и от настроението ми, естествено. Искам да кажа, че ако ме попиташ за това друг път, може да предпочета някое от останалите забавления. Според най-силното ми желание в момента.