Зло наследство
- Автор: Энгер Томас
- Год: 2020
- Язык: болгарский
- Год: Персей
- ISBN: 978-619-161-231-4
- Переводчик: Ясна Мускова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Зло наследство». Краткое содержание книги:
Майсторът на скандинавския трилър Томас Енгер се завръща с роман, адресиран към младата публика. Фентъзи трилър за неразрушимите семейни връзки, за дълбоко пазените тайни, които рано или късно излизат наяве, и крайностите, до които сме способни да стигнем, за да спасим най-близките си хора.
На пръв поглед Джули Мур е обикновено петнайсетгодишно момиче, което живее с дядо си в стопанството Удсвю, в покрайнините на малкия английски град Холоуей. Но всъщност животът на Джули е низ от трагични събития: когато е на една година, баща й изчезва мистериозно, а по-късно е обявен за мъртъв. Това нанася на майка й тежка психическа травма и тя е приета в психиатрично заведение. Впоследствие младото момиче е принудено да се справя само с многото отговорности вкъщи, а в училище трябва да търпи подигравките на своите съученици. Единствената й опора са най-добрите й приятели Маргарет и Глен, които винаги се опитват да й помогнат и да я защитят.
Но един ден по време на разходка в гората Ухурия Джули намира тайнствен вълшебен предмет, приличащ на химикалка, който преобръща живота й. Тя се сдобива с неподозирани сили — и физически, и ментални, които отварят вратите към отдавна заровени семейни тайни. Разбулването на истината за мрачното минало на семейство Мур обаче крие много опасности както за самата Джули, така и за най-близките й хора. Не след дълго около тийнейджърката започват да се случват странни и заплашителни неща — жестоки престъпници влизат с взлом в дома й, единственият учител, на когото се доверява, и дядо й биват убити, а тя самата е подложена на непрестанни преследвания. Оказва се, че злото не може да бъде скрито, особено когато се предава по наследство, и Джули трябва да е готова на най-голямата жертва, за да се изправи срещу зловещата му сила.
Книгата е наградена с Uprisen за роман на годината.
Може да са емисии от фабриките, казваха неколцина, но никой от експертите не можеше да обясни защо облаците просто стояха там. Нямаше значение дали има вятър, или не. Те не се помръдваха.
Минаха няколко часа, преди лекарката, чиято фамилия се оказа, че е Дженаро, да се върне обратно. Изправих се и тръгнах към нея.
— Как е дядо? — попитах. — Ще оцелее ли?
— Ела с мен — каза доктор Дженаро и нежно хвана ръката ми. Въведе ме в един кабинет, чиито стени бяха покрити с книги, папки и справочници.
Останах права, а лекарката седна зад бюрото си.
— Дядо ти ще оживее, Джули, но ще му трябва време, за да стъпи на краката си отново. Има големи наранявания.
Погледът й беше сериозен.
— К-колко големи?
— Счупил е няколко ребра — нещо, което само по себе си не е толкова опасно. Но далакът му е разкъсан, което ще рече, че има големи кръвоизливи в коремната кухина, значи в стомаха. Може да се наложи да отстраним далака му.
— Т-това опасно ли е?
— Не, не е. Нито пък е животозастрашаващо, че единият му бял дроб е пунктиран. Но има две неща, които не са съвсем добри.
Доктор Дженаро постави ръце на масата пред себе си и сключи пръсти.
— Получил е няколко много силни удара в главата и това е била причината да изгуби съзнание. В допълнение, изглежда, че е счупил гръбнака си.
Погледнах я.
— Какво означава това?
— Означава, че съществува известен риск дядо ти да остане парализиран.
Сведох поглед и известно време се опитвах да асимилирам това, което току-що ми бяха съобщили.
— Парализиран?
— Да. Но все още е твърде рано да се каже колко големи могат да бъдат евентуалните поражения. Той е подут на много места, така че ще трябва да изчакаме да преминат подутините, за да заявим нещо със сигурност. Но има още няколко неща, за които трябва да говорим.
Отново вдигнах глава към нея.
— След като това е било влизане с взлом и някой е нападнал дядо ти, трябва да говорим с полицията.
— Т-трябва ли?
Доктор Дженаро кимна.
— Обадих им се точно преди да дойда при теб, така че те са на път сега. Позвъних и на социалните служби. Това е обичайно действие.
— В такъв случай какво ще стане сега? Ще отида в дом за деца?
— Решението зависи от социалните служби. Бих те посъветвала, след като това е доста сериозно и скорошно, да бъдеш настанена в приемен дом оттук нататък.
— Приемен дом ли?
— Да. При семейство, което доброволно е решило да приема деца или тийнейджъри със сериозни проблеми.
— Значи при някакви напълно непознати?
— Да.
Опитах се да си го представя. Да живея при някого, когото не познавам, някого, който не знае нищо за мен.
— Не — отговорих.
— Какво имаш предвид?
— Не планирам да живея при някого, когото не познавам.
Погледнах я строго. Доктор Дженаро ме наблюдаваше така, като че ли бях малко дете.
— Полицията трябва да чуе за всичко, което се е случило, Джули. Трябва да се опитаме да хванем тези, които са причинили това, нали така?
Закимах бавно.
— Прекрасно. Дядо ти пита за теб.
— Наистина ли? Буден ли е?
Изправих се.
— Поне последния път, когато проверих, беше буден. Ще можеш да му направиш едно кратко посещение, докато полицията и социалните служби пристигнат.
Доктор Дженаро се усмихна.
Тъкмо тръгвах, когато тя ме спря.
— Не знам как си се справила, Джули, но имаш всички причини да бъдеш горда със себе си. Няма никакво съмнение, че си спасила живота на дядо си.
18
Бяло, бяло, бяло.
Всичко в стаята на дядо беше в бяло. Стените, завесите, дори нощното шкафче до леглото му бе бяло. Нямаше нито едно цвете или саксийно растение вътре. Никакви бродерии или покривки. Единственото, което дядо имаше, бе телевизор, който висеше на стената точно срещу него. Както и една мивка с огледало, закачено накриво на стената.
Избутах един стол до леглото на дядо и седнах. Гледах го как лежи, добре увит в завивката. Малкото му коса беше покрита с превръзка. Устните му бяха сухи и напукани, бузите му — подути. Едното му око бе изчезнало във възглавничка от кожа. Не можех да определя дали подутината е синя, жълта, или черна, но не беше трудно да си го представя седнал в инвалидна количка, парализиран може би от врата надолу. Всъщност щеше ли да е толкова различен животът му от настоящия? Той и без това само седеше във фотьойла пред телевизора.
Разбира се, че ще е различен, помислих си. Ще бъде много по-лош. Настроението му, огорчението, оплакванията. Ще трябва да правя всичко сама.