Законът за трите отрицания

— Добре, дай да видим какво имаме налице — миролюбиво каза Селуянов и протегна ръка към бележника.

Откъснат се оказа листът за 5 и 6 септември, съответно четвъртък и петък. Ако покойната Галина Василевна бе водила живот на домакиня, шансовете за успех биха могли да се смятат за твърде високи, защото на следващата страница бяха събота и неделя (по половин страница на ден) и имаше вероятност те да са празни, така че следите от бележките за 5 септември почти със сигурност биха могли да се видят дори без експертиза. Но уви, Аничкова бе планирала задачи и за почивните, и за празничните дни, така че не беше възможно липсващите бележки да се възстановят без специални прибори.

— Значи слушай, Витьок. Още сега отнасяш бележника на следователя. Но! — На това място Селуянов предупредително вдигна пръст. — Преди това намираш работещ ксерокс и копираш всички страници десет дни преди откъснатия лист и десет дни след него. Разбра ли?

— Разбрах, Николай Александрович.

— Няма да объркаш нещо, нали?

— Няма.

— Няма да забравиш, нали?

— Не, аз такова, всичко разбрах…

Да, разбрал е, то се знае, кой се съмнява. Нищо сложно. Сложното ще започне после, когато в очакване на експертното заключение (пак добре, ако чакат две седмици, но може и месец да мине) оперативните работници трябва да издирят всички хора, с които покойната се е срещала през десетте дни преди 5-6 септември и през десетте дни след тази дата. Може би тя е казвала на някого какви точно задачи си е планирала за тези дни. Или впоследствие е споделяла впечатления… Минало е много време, спомените на хората вече не са отчетливи, размити са, датите се объркват, събитията се преплитат. И в крайна сметка оперативните работници със сигурност ще получат една нула, защото ще се окаже, че Галина Василевна сама е откъснала този злощастен лист, за да си запише нещо на него или за да завие огризка от ябълка например, или за да направи фунийка, която да й послужи като пепелник.