Законът за трите отрицания
- Автор: Маринина Александра Борисовна
- Серия: Настя Каменская #24
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: ХЕРМЕС
- ISBN: 978-954-26-1009-0
- Переводчик: Здравка Петрова
- Жанр: Криминальные детективы
Электронная книга - «Законът за трите отрицания». Краткое содержание книги:
— Настя, Настя! — Дюжин се засмя и я потупа по рамото. — Не хитрувай. Няма да ти показвам фокуси. Ако искрено смяташ, че нямаш никакви психологически проблеми, които ти пречат да живееш, не бива да ме лъжеш.
— Но може би ги имам, а не знам за тях. Ти можеш ли да ги откриеш с помощта на кинезиологията?
— Мога — кимна Павел. — Но няма да го направя. Ти не се нуждаеш от помощ, ти просто ме караш да извадя заек от шапка. А между другото ти имаш проблем — и може би не един.
— Така ли? — учуди се Настя. — Откъде ти хрумна?
— Оттам, че кракът не престава да те боли, макар че според всички медицински критерии вече трябва да е в много по-добро състояние.
— А какво общо има тук кракът?
— Ако те боли левият крак, това може да означава, че вървиш по неправилен път в отношенията си с някакъв мъж. Или с разума си разбираш по какъв път трябва да вървиш, но кой знае защо, не го правиш. При всяко положение проблемите с краката са проблеми за избор на път, а лявата страна е отражение на проблеми с мъже. Е, мисли сега.
— Какво, и това ли е кинезиология?
— Не, това е друга практика. — Дюжин си погледна часовника. — Извинявай, Настюха, трябва да вървя. Отговорих ли на въпросите ти?
— Е… — измънка тя, — отчасти. Почти всичко разбрах, но почти на нищо не повярвах.
— Всъщност за разкриването на престъпление не е нужно и да вярваш, трябва да разбираш с какво се е занимавала твоята потърпевша. Значи в петък, в десет сутринта, ще дойда тук и ще те откарам на вилата. Разбрахме ли се?
— Благодаря, Паша — унило отговори Настя, като с всички сили се опита да изпише на лицето си благодарна усмивка.
— Николай Александрович, може ли? — През открехнатата врата внимателно се подаде главата на един от оперативните работници, занимаващи се с убийството на Галина Василевна Аничкова.
Селуянов откъсна поглед от отчетите, които трябваше да прави ежемесечно и неизвестно защо — с всеки месец във все по-голямо количество.
— Влизай. Какво има?
— Гледахме тук тези… ами книжата…
— Кои конкретно?
— Ами тези… дето ги иззехме от жилището на Аничкова…
Пауза. Селуянов търпеливо чакаше. Момчето беше общо взето кадърно, само дето с говоренето имаше огромен проблем. Цедеше думите на час по лъжичка, и то невинаги разбираемо. Отначало Коля се ядосваше, припираше младия оперативен работник, подвикваше му, критикуваше го, после се примири и се научи да го търпи. Когато стана ръководител, започна малко по-различно да гледа на живота. Ако не се сработиш с подчинения си, той ще напусне, а кой ще работи? Защото за неразкрити престъпления държат отговорен него, заместника по оперативната работа, а той кого ще държи отговорен, ако всички се разбягат?
— Така. И какво има в книжата? Нещо не е наред ли?
— Там… такова… липсва един лист… откъснат е…
— Откъде е откъснат? От календар-бележника ли? — Селуянов с всички сили помагаше на трудно говорещия младеж.
— Ами да, нали ви казвам.
Всъщност той все още не беше казал нищо подобно за календар-бележника, но пък успя да произнесе свързана фраза — и за това благодарим.
— От коя дата липсва лист?
— Ето… аз такова… донесох да ви покажа…
С тези думи оперативният работник измъкна някъде от пазвата си бележник и го подаде на началника.
— А на следователя обади ли се? Докладва ли?
— Ами той… такова… Не му се занимава… каза ние сами…
— Какво „сами“? Витя, какво каза следователят? Ние сами да назначим експертиза, така ли? Сами да я направим? Или какво да направим сами?
— Аз такова… не знам…
Витя, изглежда, сериозно се уплаши, макар че Селуянов откровено се шегуваше, защото дори юристът първокурсник знае, че постановление за провеждане на експертиза издават следователите, а не оперативните работници, и тази експертиза се прави от експертите, а не от оперативниците. Но следователят, който водеше делото за убийството на кинезиоложката Аничкова, беше откровено мързелив и зле подготвен в професионално отношение, гледаше да не се товари с работа. Всички книжа, иззети от жилището на убитата жена, бе дал веднага на оперативните работници, та те да се ровят из тях. Така че Коля подозираше, че в случая той е посъветвал детективите сами да опитат под косо падащата светлина дали не могат да възстановят бележките от откъснатия лист по следи, оставени на съседните страници. А пък ако не могат, тогава той — от него да мине — ще назначи експертиза. Липсата на служебно усърдие от страна на следователя се обясняваше с обстоятелството, че убийството на Аничкова беше от обикновените и не привличаше особеното внимание на началството. Във всеки случай за това престъпление няма да го дърпат ежедневно да отчита хола на следствието, така че може да не се напъва много.