Законът за трите отрицания

По-нататък нещата бяха що-годе обясними. Всички психологически проблеми, заседнали у хората и пречещи им да живеят, са класифицирани от специалисти психолози и психоаналитици и сведени до определени формулировки. Например „Не ме обичат“ или „Притиснат съм до стената“. За всяка такава формулировка е разработена формула антагонист, която противостои на скрития надълбоко проблем. До това място Настя все още схващаше, но по-нататък…

А след това кинезиологът, продължавайки да поддържа физически контакт с пациента, започва мислено да превръща негатива в позитив, тоест, премахва негативно обагрения проблем и го замества с позитивно отношение. Да, разбира се, Настя неведнъж бе чувала, че мисълта е материална. Но пък до такава степен! Мислено да зададеш въпрос, да получиш сигнал отговор, после да превърнеш негатива в позитив — не, това определено не й се побираше в ума. Нереално е.

— Паша, а ти лично вярваш ли в това? — Тя се затрудняваше да скрие съмненията си.

— Аз, Настюха, не вярвам, аз знам. Знам със сигурност.

— Откъде? — не мирясваше тя.

— От собствен опит. Изучавал съм кинезиология.

— Ти?! И какво… умееш всичко това?

— Умея. Нямаше да ти го обяснявам, ако не го знаех със сигурност.

— Покажи ми! — поиска Настя.

— Какво да ти покажа?

— Ами… това… за което ми разказа. Хвани ръката ми, задай ми въпрос, получи отговор, превърни негатива в позитив. Хайде, направи го още сега. Можеш ли?

— Мога. Защо, имаш някакви проблеми, с които не можеш да се справиш ли?

— Аз? — стъписа се Настя. — А, не, всичко ми е наред. Вярно, малко печеля, но това е друга работа.

— Тоест, с други думи, не ти е нужна помощ от психолог? — уточни Павел.

— Не, не ми е нужна, всичко ми е наред. Хайде, покажи ми — нетърпеливо каза тя.

— Няма — усмихна се Дюжин.

— Защо? Не ти ли стиска?

— Настя, ти не разбираш… Кинезиологията не е правене на фокуси за забавление на зрителя. Нито химически опити, които могат да демонстрират как веществата реагират едно на друго. Кинезиологът работи само с човек, който чувства, че се нуждае от помощ, и търси тази помощ. Ако пациентът не я желае, с него не може да се работи.

— Но защо?

— Защото има закон.

— Какъв? Кинезиолозите си имат етичен кодекс, така ли?

— И така може да се нарече. Но по принцип това се нарича космически закон.

— Какъв?! — Настя помисли, че не е чула добре. Космически закон! О, чудеса… Впрочем тя беше забравила, че си има работа с Дюжин. От него можеш да чуеш какво ли не.

— Космически закон. Никога ли не си чувала за такъв?

— Не — призна тя. — И какво гласи той?

— „Никога нищо не прави, не казвай и не мисли, ако не са те помолили за това“. Това е закон за всички житейски случаи, той съществува не само за кинезиолозите. В нашата ситуация той трябва да се разбира така: аз не бива да работя с теб, ако ти не изпитваш потребност от моята помощ и не молиш за нея.

— Ами ако те помоля?

— Тогава е друго.

— Е, смятай, че съм те помолила.