Годината на Кобрата [bg]

— Кои сте вие всъщност?

— Пратеници от отвъдното. Слушай, лорд Маху, защото скоро трябва да си отидем. Запомни думите ни. Пази се от кеб-шер на хетите.

— Кеб-шер? — отвърнах аз. — Магьосник?

— Тихо. Пази се от кеб-шер и неговите Вечерни прилепи. При връщането си на юг иди в Долината на Мъртвото море. Всъщност няма да имаш избор.

— Къде? Защо?

Фигурата се отдръпна в тъмнината.

— Имаш картата, лорд Маху. Имаш карта, Песоглавецо от Юга.

Сенките изчезнаха. Завтекох се към спалнята на Джарка, но той спеше дълбоко с глава върху писалището. Слязох тичешком в градината. В тъмнината, отвъд петната светлина, чух дрънчене на оръжия и зърнах отблясък от факла между дърветата. Един глас извика и капитанът на дворцовата стража се приближи измежду дърветата с изваден меч.

— Мир — извиках аз. — Аз съм лорд Маху.

Капитанът спря и се взря в тъмното.

— Господарю — извика той, — добре ли сте?

— По-добре от всякога.

— Прокажени — изплю думата той, — около двореца са били видени да се навъртат прокажени. Трима мъже: откраднали са маски от актьорите.

Стъпих върху нещо. Погледнах и видях боядисаната в златно маска на Озирис да блести в тъмното.

— Господарю, видяхте ли нещо?

— Не, но както си седях на балкона, ми се стори, че видях някакво движение сред храстите ей там и затова слязох.

Капитанът, вече заедно с останалите от стражата, забърза натам. Тъкмо щях да взема маската, когато глух глас смрази сърцето ми.

— Не го прави, лорд Маху. Не докосвай нищо, което сме носили, то е нечисто.

Отстъпих бързо.

— Проказа?

— Да, господарю, прокажени и все пак пратеници.

— Вие ли сте Пазителите? — повторих въпроса си аз.

— Не, не сме. Те са в Тива. Те пазят учението.

— А защо просто не ми кажете още сега?

— Защото имаш задача, която трябва да изпълниш. Трябва да убиеш кеб-шер на хетите. Тръгни на юг към Ирунет, Долината на Мъртвото море, и ще разбереш.

— А господарят ви Ехнатон жив ли е?

— Той е и твой господар, лорд Маху. Иди на юг и разбери сам.

Чух шумолене, нощна птица изкрещя със зловещ пронизващ глас и осъзнах, че сенките са изчезнали.

Върнах се в спалнята си и извадих картата. Нито един от контурите не изглеждаше познат. Посочени бяха север и юг, тревисти равнини, пустинята, вътрешното море, но нищо повече. Грабнах парче папирус и тръстикова писалка, придърпах една лампа и записах въпросите, които ме занимаваха.