Хилядният етаж [bg]

След това, преди две лета, Уот прие съвсем обикновена хакерска работа, молба да заличи криминално досие. Когато дойде време за плащане обаче съобщенията станаха необичайно заплашителни по начин, който накара Уот да заподозре, че клиентът незнайно как е научил за съществуването на Надя.

И ето че най-неочаквано Уот бе обхванат от силен страх. Обикновено се стараеше да не мисли какво би станало, ако го хванат, но сега разбра, че се е проявил като глупак. Притежаваше незаконен квант и трябваше спешно да прехвърли Надя на място, на което никой няма да я открие.

Пъхна я в джоба си и се качи на влака към центъра.

Слезе на гара Юг и попадна в различен свят, в тесни алеи, подобни на лабиринт, врати без номера и колички, които продаваха горещи мазни фунии, пълни с пшеничен чипс. Стоманеният силует на Кулата се извисяваше и почти цялата стара част на града беше потънала в сянка.

Уот се насочи към водата и примига при внезапен порив на вятъра. Зелени и жълти шамандури подскачаха край огражденията за морски култури над отдавна потопения Батъри Парк. Уж отглеждаха келп и крил[2], но Уот знаеше, че много от тях отглеждат и океафарми в медузите — наркотиците, които водеха до силно пристрастяване. Без да вдига ниско наведената си глава, той откри вратата, която търсеше, и влезе.

— Заповядайте. — Пред него застана як набит мъжага. Косата му беше късо подстригана, беше облечен със сиво найлоново яке и хирургически ръкавици.

На доктор Смит, както се наричаше, му се носеше репутацията, че прави незаконни операции като прочистване от наркотици, подмяна на пръстови отпечатъци и смяна на ретината. Разправяха, че няма нещо, което да не може да направи. Когато обаче Уот обясни какво иска, докторът поклати глава и отвърна:

— Невъзможно.

— Сигурен ли сте — предизвика го Уот, бръкна в джоба си и извади Надя, за да я види лекарят. Хардуерът прогаряше дланта му.

Смит направи крачка напред и ахна.

— Да не би да искаш да ми кажеш, че това е квант?

— Ами, да. — Уот усети как го залива вълна от задоволство. Надя наистина беше адски впечатляваща.

— Добре — съгласи се с нежелание Смит. — Мога да пробвам. — Свали си хирургическите ръкавици и протегна ръка. Имаше шест пръста. — За по-добра сръчност — похвали се той, когато забеляза погледа на Уот. — Помага в хирургията. Сам се справих, при това с лявата.

Уот стисна шестопръстата ръка на доктора и му даде Надя. Помоли се откачената му идея да се получи.

Както се бе облегнал на бара в „Пулс“, Уот докосна с пръсти малката издутина над дясното си ухо, единственото доказателство, останало от онзи ден. Понякога все още не можеше да повярва, че операцията бе протекла успешно. Сега Надя бе винаги с него — на самия ръб на темпоралния лоб, където Смит я беше настанил, теглеше мощност от пиезоелектрическия пулс на кръвния поток на Уот. Властите не ги бяха открили и Уот се чувстваше в безопасност. Ако се случеше нещо лошо, никой нямаше да тръгне да търси компютъра в мозъка му.