Абсолютен контрол [bg]

Тя провери отново списъка с входящите обаждания и отново видя, че Джо й беше звънял. Върна се към менюто на гласовите съобщения и на изтритите съобщения и отново към стартовия екран. Нищо.

Мери приведе глава в опит да се пребори с яростната физическа нужда да изкрещи. Това беше невъзможно. Съобщението не можеше да изчезне. За да го изтрие напълно от телефона си, тя трябваше първо да го изтрие от получените съобщения, а след това да изтрие цялата директория с вече изтритите съобщения. Не беше правила нито едно от двете. Къде тогава беше то?

Обхвана я ужас. Джо го нямаше. Завинаги. Вече никога нямаше да може да чуе последните му думи към нея. Усещането за загуба започна да я изпълва и тя се задъха. Бездната я зовеше. Тя пусна телефона на дясната седалка и се погледна в огледалото. Очите й бяха червени. Обезумели. Губеше контрол. Кралица Лъвското сърце я нямаше.

Някой почука по прозореца и Мери подскочи на седалката.

- Съжалявам - каза Дон Бенет, като се привеждаше покрай колата. - Добре ли си?

Мери избърса очи и спусна прозореца.

- Стресна ме.

- Знам, че ти е трудно, и не искам да те притеснявам, но бих искал да те помоля да чуя онова съобщение.

- Няма го вече - каза Мери. - Беше тук, в телефона ми. Прослушах го два пъти, преди да дойда, а сега го няма.

- Изтрила ли си го?

- Не.

- Може да е в папката с изтритите съобщения. На мен ми се случва постоянно.

Лъжеш, помисли си Мери.

- Проверих - отвърна тя. - Няма го там.

Бенет присви устни като услужлив иконом, който може би има решение.

- Би ли имала нещо против да погледна телефона ти? Може да си го пропуснала.

- Не - отрече Мери. - Търсих навсякъде. Просто вече го няма. Никъде го няма.

Бенет мушна ръка през отворения прозорец.

- Дай да видя, моля те.

- Не!

Мери се дръпна рязко, извърна се и притисна телефона към себе си.

Бенет извади ръката си, но остана приведен, лице в лице с нея.

- Мери, това е много сериозно. Ще се задават много въпроси какво точно се е случило с Джо. Ще съм благодарен за всичко, което би могло да хвърли светлина върху тази загадка.

- Не съм идиот. Знам как да ползвам телефона си. Щом аз не мога да го открия, значи и ти не можеш.

Бенет кимна и се усмихна спокойно. Това беше покровителствената му усмивка в стил „Аз съм от ФБР и знам по-добре от теб какво трябва да се направи“. Джо също имаше такава и Мери направо полудяваше, когато я видеше.

- Ако позволиш да занесем телефона ти в лабораторията, ще можем да погледнем по-подробно - каза той. - Понякога си мислиш, че нещо е изтрито, но не е съвсем така.

- Вече ти казах какви бяха думите на Джо. Просто имах такова усещане, нищо повече.

- Не е ли казал нещо конкретно какво точно се е объркало?

- Просто каза, че не му се нрави, че е там, смята, че това не е добра идея, и че ни обича.