Абсолютен контрол [bg]

Когато наближи последния пилон преди завоя, той смъкна самолета на петнадесет метра, толкова ниско, че различаваше лицата в тълпата под него. Двадесет хиляди души се бяха събрали за състезанието в пустинята северно от Рино. Обиколката беше дванадесет километра и осемстотин метра във формата на издължен овал около десет пилона. Победителят се определяше след осем обиколки. През цялото време се караше е газ до дупка, небето се беше изпълнило с пищящи орли.

Йън беше спечелил две състезания и беше изгубил три, като в тях първи беше станал Гордън Мей.

- Този път няма да го бъде - процеди той на глас.

Той завъртя остро около най-външния пилон, а шареният варел от масло за малко да разкъса кабината. Беше все по- близо и по-близо до Мей. Само да можеше да се пресегне и...

Йън се стрелна покрай контролната кула за края на четвъртата обиколка. През следващите две задържа позицията си, като искаше да не се отлепя от опашката на Мей. Стрелката на датчика за температурата беше влязла плътно в червената зона. Нямаше какво да направи. Двигателят или щеше да издържи, или нямаше. Цялата Вселена се състоеше от двоични кодове.

Част от ума му оставаше съсредоточена върху бизнеса дори когато се състезаваше. Денят беше знаменателен по редица причини, а въздушната надпревара беше най-маловажната. На този ден преди двадесет години беше продал първата си фирма „УАНскейп“ на „Ю Ес Онлайн“ за двеста милиона долара. Точно преди година пък беше започнал постъпки за придобиването на „Мериуедър Системс“. Сделката не мина съвсем гладко, но той беше взел необходимите мерки и успя да спечели. С това придобиване стойността на „УАН Технолоджис“ беше надхвърлила двеста милиарда долара.

Йън завърши шестата обиколка. Пламтящо червената опашка на „Бойна брадва“ оставаше на една дължина отпред, но Мей беше вече изтощен. Ако имаше сили, досега да ги беше впрегнал за победата.

Йън натисна лоста на газта и носът на „Лара“ едва ли не се заби в опашката на „Бойна брадва“. Деляха ги едва около шест метра. Той се доближи още, после още малко, а самолетът му се тресеше във въздушната струя на противника.

- По-бързо не можеш ли! - изкрещя Йън към Мей, макар че той не можеше да го чуе. Усещаше вкуса на успеха по езика си, направо изпълваше устата му.

Йън наклони лоста надясно и започна изпреварването. Мей реагира, като измести самолета си към външната страна в опит да го блокира. Йън финтира, че ще мине още вдясно, сякаш искаше да се изравни. Мей се отклони още, но това беше безразсъден ход, в който се криеше катастрофа. Йън го предвиди, гмурна се от вътрешната страна и натисна газта колкото можеше. Скоростомерът му подскочи на 450 възела, или 830 километра в час. Накрая излезе пред Мей и нарочно разклати самолета. Машината на противника му подскочи от развихрения въздушен поток и за да се спаси, той се изтегли от дирята и се издигна високо нагоре, за да потърси по-спокоен въздух.

Мей беше дотук и Йън дори не се обърна назад. Спечели състезанието с аванс от десет секунди.