![Абсолютен контрол [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/1/5/8/absolyuten-kontrol-bg-download.jpg)
Абсолютен контрол [bg]
- Автор: Райх Кристофер
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Сиела
- ISBN: 9789542817741
- Переводчик: Христо Димитров
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Абсолютен контрол [bg]». Краткое содержание книги:
Йън Принс вървеше по пистата, хванал шлема си в ръка. Беше висок около метър и осемдесет, караше четиридесет и първата си година, беше слаб, но здрав и се чувстваше удобно в летателния си костюм. Очите му бяха скрити зад очила „Рей Бан“.
- Ей! - извика Гордън Мей зад него и се затича, за да го настигне. - Принс, копеле такова, спри за малко. Щеше да ме убиеш!
Той беше на петдесет, дребен, червенокос, тежеше малко над петдесет килограма, но беше бърз, вбесен и лицето му беше станало на петна.
- Аз мога да кажа същото - отвърна Йън, без да забави крачка.
Мей сложи ръка на рамото му и го задържа.
- Изпревари ме от вътрешната страна. Това е против правилата. Ще подам контестация при съдиите.
Йън се спря и се обърна към съперника си.
- Нямах избор - каза той спокойно. - Ти на два пъти се изнесе рязко вдясно. Или трябваше да те подмина от вътрешната страна, или да се сблъскаме. Смятам, че съдиите ще се съгласят с мен.
- Така ли било? Иначе какво? Не всичките ти съперници се блъскат и изгарят.
- Моля? За какво намекваш?
Мей пристъпи напред и завря лицето си в това на Йън.
- За „Титан“ говоря. Джон Мериуедър нямаше да ти продаде компанията си, ако ще това да е последното нещо през живота му. Онези компютри му бяха като деца. Мериуедър беше гений, а не някакво техническо вундеркиндче, което прави един удар, прибира парите и прекарва остатъка от живота си в харчене по магазините и в приписване на заслуги за чужди постижения. Той беше визионер.
- Да - съгласи се Йън, - беше. Ще почетем завета му.
- Сигурно, след като принуди наследниците му да ти про- дадат компанията.
- Направих им оферта, а те я приеха. Завърших сделката от уважение към Джон. Без него компанията не е същата.
- Може пък да са се уплашили, че и техният самолет може да се разбие.
Наоколо се беше събрала цяла тълпа и Йън подбираше думите си внимателно.
- По-тихо, Гордън.
- Разбиваш се и изгаряш - продължи Мей обвинително, като се наслаждаваше на публиката и на шанса да накара Йън да се чувства неудобно. - Без Джон нямаше кой да ти се противопостави.
Йън го сграбчи с юмрук за летателния костюм и го придърпа към себе си. Усещаше погледите върху себе си и чувстваше яростната им жар. Не можеше да се спре и да си тръгне, не и след това, което беше казал Мей.
- Ти си извън играта - просъска той.
- Това ли каза на Джон Мериуедър, когато ти отказа да продаде?
Един мускулест мъж с червендалесто лице и кафеникав костюм си проби път през зяпачите и хвана Мей за рамото.
- Стига толкова - отсече Питър Бригс, шефът на охраната на Йън. - Ако имате проблем, го отнесете към съдиите. Ако не, господин Принс има ангажименти.
Мей обаче нямаше намерение да отстъпва.
- Състезанието е записано - каза той, като мушна Йън с пръст в гърдите. - Тук няма кого да купиш. На никой не му пука за парите ти. Няма нито сенатори, нито конгресмени, които да ти постелят на меко.
- Довиждане, Гордън.
- Последното състезание е следващата седмица. Ще те видя на него. Дано се разбиеш и изгориш, приятелче. Само се опитай да въртиш номера.
Йън не отвърна нищо и Мей тръгна към контролната кула.
- Дребен негодник - процеди Питър Бригс.
- Трябва да се измия.
6
Мери седеше в колата си, прикрита в мрака на паркинга. Беше подписала всички документи и беше взела вещите на Джо - портфейла, часовника, колана и иглата за вратовръзка. Лекарите от Бърза помощ бяха разрязали костюма, за да могат да го смъкнат от него, и й бяха намекнали, че може би не иска да види съсипаните дрехи. Телефонът беше правителствена собственост. Беше благодарила на Дон Бенет и на всички други агенти от управлението в Остин, които бяха дошли в болницата. Беше попитала за Сид, но нито един от тях не се казваше така. Беше плакала, но очите й вече бяха пресъхнали. Бенет я беше попитал дали иска някой да я изпрати до дома, или да остане с нея, а тя беше отклонила предложението учтиво, но твърдо.
Всичко е тип-топ. Езикът на семейната двойка.
Мери взе телефона си от нишата на централната конзола и влезе в гласовите съобщения. Искаше да чуе гласа на Джо за последен път и поне за минутка отново да повярва, че той е още жив. Спомни си как мечтаеше в колата по пътя на връщане. Вечеря в „При Съливан“, една нощ в града, за да отбележат седемнадесетата годишнина от сватбата и да забравят за всичките си беди и несгоди. Една нощ за...