Приливът на тайните [bg]

— Така е. — Чарлз изглеждаше объркан. Въпросът не би трябвало да има отношение към делото.

— Други ръководители от Кемп Уилямс са дали показания, че госпожица Джилети и Николас Хандемайър са били много привързани един към друг. Това така ли е?

— Всички момченца обожаваха Тони.

— Но Николас Хандемайър особено?

Бръчката между веждите на Чарлз стана още по-дълбока.

— Предполагам, да. Написа й любовни стихчета. Беше мило.

Тони заби нокти в бедрото си с такава сила, че си пусна кръв. Не искаше да мисли за стиховете на Николас, надраскани на парче хартия, пъхнато под прага на бунгалото й. Това разбиваше сърцето й.

— Господин Бреймар Мърфи, възприемахте ли Уилям Хамлин като съперник за чувствата на госпожица Джилети?

— Извинете?

— Бяхте ли притеснен, че господин Хамлин е харесвал вашата приятелка?

— Притеснен ли? Не точно.

— Така ли? Знаели сте, че двамата са спали заедно, нали?

Из залата се разнесе неодобрително мърморене.

— Да. Но това беше еднократна авантюра. Не означаваше нищо.

От подсъдимата скамейка Били Хамлин хвърли убийствен поглед на Чарлз. Как си позволяваше този негодник да казва, че случилото се между него и Тони не означава нищо? Беше свил юмруци и беше готов да избухне, но успя да се овладее.

— Значи не сте били притеснен? — продължи прокурорът.

— Не.

— Дори и след като Били Хамлин е отправил заплахи за живота ви?

Съдебните заседатели се разшаваха, сякаш събудени от дълбок сън. Тони Джилети изправи гръб. Били притеснено погледна към баща си.

— Няколко други инструктори в Кемп Уилямс дадоха показания, че в нощта преди смъртта на Николас Хандемайър Били Хамлин е заявил на всеослушание любовта си към госпожица Джилети на парти в лагера и е заплашил, цитирам, да унищожи всеки, дръзнал да застане помежду им. Не включва ли това и вас?

— Били нямаше предвид това буквално — отвърна Чарлз. — Просто беше надрусан.

— Така значи… — Прокурорът замълча многозначително. — Съдът вече чу това. Но аз твърдя, господин Бреймар Мърфи, че господин Хамлин е имал предвид точно това. Аз твърдя, че Уилям Хамлин диво, яростно е ревнувал от всеки, който е обичал госпожица Джилети. И че употребата на наркотици просто е отприщила ярост и страсти, които в по-трезвите моменти той е успявал да прикрива.

Със закъснение Лесли Луз скочи на крака и викна:

— Възразявам! Това е внушение.

Съдията му махна да си седне. Подобно на останалите в залата, и той искаше да види докъде ще стигнат нещата.

— Продължете, моля.

И прокурорът продължи:

— Аз твърдя, че необузданата ревност на господин Хамлин е била толкова голяма, че дори е отхвърляла привързаността на едно малко момче към госпожица Джилети.