Приливът на тайните [bg]

Следващите два дни отидоха за възстановяване на нанесените щети.

Лесли Луз докара свидетели от предишния живот на Били — учители, треньори, съседи, за да разкажат за добрия му характер. Всички единодушно заявиха, че Били Хамлин не би наранил съзнателно дори муха.

Джеф Хамлин настояваше да му позволят да свидетелства, но Лесли Луз не го допускаше.

— Прекалено си емоционален. Това няма да помогне.

— Тогава остави Били сам да говори. Трябва му възможност да покаже на хората какъв е всъщност.

Това бе първоначалният план — Били да бъде собственото си тайно оръжие с харизмата си и присъщата си способност да печели сърцата и умовете на околните. Но след показанията на Чарлз Бреймар Мърфи тази идея пропадна завинаги.

— Колкото по-малко говори Били, толкова по-добре — заяви Лесли. — Отсега нататък трябва да се фокусираме върху фактите.

Фактите все още бяха в полза на Били.

Беше ли проявил небрежност Били Хамлин в грижите си към седемгодишното момче на плажа? Да, беше.

Неправилно ли е постъпил, като е приемал наркотици и алкохол по време на смяна с децата в лагера?

Разбира се.

Но Уилям Хамлин убил ли е Николас Хандемайър? Причинил ли е умишлено смъртта на момчето? Въпреки необуздания му изблик на ревност нямаше доказателства за това. Поне нито едно убедително доказателство.

Лесли Луз завърши речта си със следните думи:

— Били Хамлин не е убиец. Нито е чудовище. Той е нормален младеж и любящ син. Нека не допуснем трагедията на едно семейство да причинява трагедия на друго семейство.

Докато сядаше, адвокатът усети върху себе си втренчения поглед на сенатор Хандемайър и несъзнателно настръхна под вълнения костюм.

Молеше се това да е достатъчно.