Приливът на тайните [bg]

— Той не е отговарял за тези деца — каза Джеф на адвоката на Били, служебно назначен защитник с невероятно злощастното име Лесли Луз3. Бяха седнали в офиса на Луз — кутийка без прозорци в дъното на потискаща сграда в Алфред, Мейн, само на няколко пресечки от съда. — Прикрива момичето.

Лесли Луз изгледа замислено Джеф Хамлин. В действителност нямаше особено значение кой е наглеждал децата. Случилото се с Николас Хандемайър си оставаше инцидент. Всеки съдебен заседател на света би го проумял. Но това събуди любопитството на адвоката.

— Какво ви кара да мислите така?

— Не го мисля. Знам го. Познавам сина си и усещам кога лъже.

— Така ли?

— Да.

— Знаехте ли, че Били пие, господин Хамлин?

— Не — призна Джеф. — Искам да кажа, нали знаете, допускам, че си е позволявал по бира.

— Знаехте ли, че пуши марихуана?

— Не.

— Или че взима твърди наркотици? Кокаин. Амфетамини.

— Не, не знаех. Но…

— Всичко това е открито в кръвната проба на Били в деня, когато Николас Хандемайър е загинал.

— Да. Но защо? — Джеф Хамлин разпери раздразнено ръце. — Защото Били е казал на полицията да го проверят. Самият той е предложил да му направят тест, за бога. Защо да го прави, ако не се е опитвал да докаже вината си?

Лесли Луз се покашля.

— Не намеквам, че Били е виновен. Целият този процес е реванш, измислен от сенатор Хандемайър, и целият свят го знае.

— Надявам се.

— Просто искам да кажа, господин Хамлин, че никой от нас не познава достатъчно добре децата си след тринайсетата им година. Най-лошото сега би било Били да започне да сочи с пръст другиго и да се опитва да прехвърли вината. Той е признал, че е ползвал наркотици, признал е, че е направил грешка. Това не го прави убиец.

Джеф Хамлин въздъхна изтощено.

— Били е добро дете.

— Знам. — Лесли Луз се усмихна окуражително. — И тъкмо това ще ни спечели делото. Това и пълната липса на доказателства от страна на обвинението. Вестниците демонизираха Били. Когато съдебните заседатели разберат какъв е той всъщност, колко е различен от чудовището, което очакват да видят, със сигурност ще го оправдаят.

— Ами разрушената му репутация? Кой ще плати за нея?

— Едно по едно, господин Хамлин — посъветва го внимателно Лесли Луз. — Първо да приберем сина ви у дома. Щом криминалните обвинения отпаднат, ще помислим и за следващите стъпки.

Джеф Хамлин се успокои от увереността на адвоката. Може и да се справяше със струга и тезгяха, но нямаше представа как се печелят съдебни заседатели, нито как се доказва обвинение в убийство. Въпреки името си Луз имаше зад гърба си приличен брой спечелени дела и то при далеч по-неблагоприятни обстоятелства…

На вратата се показа един от надзирателите.

— Тръгваме.