Останалото е мълчание
- Автор: Майкълидис Алекс
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Год: Ера
- ISBN: 9789543895137
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Останалото е мълчание». Краткое содержание книги:
Но не винаги мълчанието е пречка да разкриеш истината. Така смята криминалният психотерапевт Тео Фейбър. Той е убеден, че може да въздейства на Алисия и от години очаква това, което наистина се е случило през онази нощ, да излезе наяве.
Сред мълчанието на Алисия изникват мотивите за едно опустошаващо престъпление, в което жертви са не само мъртвите...
Останалото е мълчание е презицно замислен и умело написан трилър. Увлекателният стил на Алекс Майкълидис приковава вниманието от първата страница. Авторът умело повежда читателя през историята, представяйки различни гледни точки, за да изгради цялостната картина.
Излязохме от бара, спряхме такси и казах адреса на моя апартамент. Мълчахме по време на краткото пътуване. Когато пристигнахме, Кати нежно притисна устни до моите. Сдържаността ми се стопи и я притеглих в обятията си. Продължихме да се целуваме, докато се суетях с ключа за външната врата. Влязохме вътре и веднага започнахме да се събличаме. Препъвайки се, влязохме в спалнята и се хвърлихме в леглото.
Онази нощ беше най-еротичната и блажената в живота ми. Прекарах часове, изследвайки тялото на Кати. Любихме се цяла нощ, до зазоряване. Спомням си, че всичко наоколо беше бяло: покрай краищата на завесите проникваше бяла слънчева светлина, бели стени, бели чаршафи; бялото на очите й, зъбите и кожата й. Не знаех, че кожата може да бъде толкова светла и прозрачна — бяла като слонова кост, тук-там изпъстрена със сини вени, видими под повърхността, като цветни ивици в бял мрамор. Кати беше статуя, гръцка богиня, оживяла в ръцете ми.
Лежахме прегърнати. Кати беше с лице към мен, очите й бяха толкова близо, че ги виждах замъглени. Всъщност гледах в безмълвно зелено море.
— Е? — попита тя.
— Какво?
— Ами Мариане?
— Мариане?
Кати се подсмихна.
— Гаджето ти.
— А, да. — Поколебах се, без да съм сигурен. — Не знам за Мариане. Ами Даниъл?
— Забрави Даниъл! Аз го забравих.
— Наистина ли?
Вместо отговор ме целуна.
Преди да си тръгне, Кати се изкъпа. Докато беше под душа, аз се обадих на Мариане. Исках да си уговорим среща, за да й кажа очи в очи. Тя обаче беше ядосана заради снощи и настоя да говорим по телефона. Мариане не очакваше, че ще скъсам с нея. Но аз направих точно това, колкото мога по-внимателно. Тя се разплака, разстрои се и се ядоса. Накрая й затворих. Жестоко, да — и грубо. Не се гордея с онзи телефонен разговор. Но тогава той изглеждаше като единственото почтено действие, което мога да предприема. И до ден-днешен не знам какво друго можех да направя.
* * *
На първата ни истинска среща се видяхме с Кати в „Кю Гардънс“. Идеята беше нейна. Учуди се, че никога не съм идвал тук.
— Шегуваш ли се? Не си ходил в оранжериите? Има една голяма, с всевъзможни тропически орхидеи, и е горещо като в пещ. Когато учех в театралната школа, ходех там да се стопля. Искаш ли да се видим в „Кю Гардънс“, след като свършиш работа? — И се поколеба. — Или ти е твърде далеч?
— За теб бих отишъл много по-далеч от „Кю Гардънс“, скъпа!
— Кретен — отвърна Кати и ме целуна.
Чакаше ме на входа, увита в огромното си палто и шал и ми помаха като развълнувано дете.
— Хайде, хайде! Ела с мен!
Поведе ме по замръзналата кал към голямата остъклена постройка, където бяха тропическите растения, отвори вратата и се втурна. Последвах я и се изненадах от същинската топлинна атака. Махнах си шала и палтото.
— Виждаш ли? Казах ти, че тук е като в сауна. Не е ли страхотно?!
Тръгнахме по пътеките. Съблякохме си палтата, държахме се за ръце и гледахме екзотичните цветя. Усетих непознато щастие — да бъда в нейната компания. Сякаш се бе отворила тайна врата и Кати мълчаливо ми е направила знак да прекрача прага и да се озова във вълшебен свят на топлина, светлина и цветове и стотици орхидеи в ослепително синьо, червено и жълто.
Имах чувството, че се разтапям в горещината, омеквам по краищата като костенурка, която изпълзява на слънцето след дълъг зимен сън, примигва и се събужда. Кати направи това за мен — тя беше моята покана за живот, която сграбчих с две ръце.
Значи това е любовта, помня, че си го помислих.
Познах я без никакво съмнение. Дотогава не бях усещал подобно нещо. Предишните ми романтични срещи бяха кратки и незадоволителни. Като студент събрах смелостта, подпомогнат от значително количество алкохол, да загубя девствеността си с една канадка, следваше социология. Мередит носеше остри метални шини на зъбите си, които се врязаха в устните ми, докато се целувахме… Последва серия съвсем невдъхновяващи връзки. Така и не намирах специалната връзка, за която копнеех. Мислех, че съм прекалено увреден и не съм способен на интимност. Но сега, всеки път, когато чуя заразителния кикот на Кати, през мен преминава вълна на възбуда. Нещо като осмоза, чрез която поглъщах младежката й жизнерадост, безкористност и радостта й. Съгласявах се с всяко нейно предложение и прищявка.