Останалото е мълчание
- Автор: Майкълидис Алекс
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Год: Ера
- ISBN: 9789543895137
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Останалото е мълчание». Краткое содержание книги:
Но не винаги мълчанието е пречка да разкриеш истината. Така смята криминалният психотерапевт Тео Фейбър. Той е убеден, че може да въздейства на Алисия и от години очаква това, което наистина се е случило през онази нощ, да излезе наяве.
Сред мълчанието на Алисия изникват мотивите за едно опустошаващо престъпление, в което жертви са не само мъртвите...
Останалото е мълчание е презицно замислен и умело написан трилър. Увлекателният стил на Алекс Майкълидис приковава вниманието от първата страница. Авторът умело повежда читателя през историята, представяйки различни гледни точки, за да изгради цялостната картина.
Не съм сигурен защо това произшествие привлече вниманието ми, но нещо не се връзва. Реших да отида при Елиф и да поговоря с нея.
Откъснах лист от големия бележник и посегнах към химикалката, стар навик от университета — нещо в процеса на писането на ръка ми помага да си подредя мислите. Винаги ми е било трудно да изразя мнение, ако първо не го напиша на хартия.
Започнах да нахвърлям идеи, бележки и цели — да съставям план за атака. За да помогна на Алисия, трябва да разбера и нея, и взаимоотношенията й с Гейбриъл. Дали го е обичала? Или го е мразела? И защо отказва да говори за убийството, или за каквото и да било друго? Още нямах отговори, само въпроси.
Написах една дума и я подчертах: АЛКЕСТИДА.
Автопортретът.
Знаех, че картината е важна и че ще бъде основа за разнищването на загадката. Портретът бе единствената комуникация на Алисия, единственото й свидетелско показание. И картината казваше нещо, което трябва да разбера. Отбелязах си наум отново да посетя галерията и да разгледам внимателно картината.
Написах друга дума: ДЕТСТВО.
Ако искам да разбера защо бе убит Гейбриъл, трябва да знам не само за събитията в нощта, когато Алисия го е застреляла, но и за събитията в далечното минало. Семената на случилото се в онези няколко минути, когато тя е убила съпруга си, вероятно са засети години преди това. Убийственият гняв не се ражда в момента, а идва от територията преди спомените, от света на ранното детство с оскърбления, малтретиране и обиди, които се натрупват взривоопасно през годините, докато накрая избухнат — често срещу погрешна мишена. Трябва да разбера как я е формирало детството й и ако Алисия не може или не иска да ми каже, трябва да намеря някой, който ще го стори. Някой, който познава Алисия отпреди убийството и ще ми помогне да разбера историята й — каква е била и защо е завършила по този начин.
В досието като най-близка роднина на Алисия бе записана леля й Лидия Роуз, която я отгледала след смъртта на майката в автомобилна катастрофа. Алисия също била в колата, но не пострадала. Травматичното преживяване обаче сигурно е повлияло силно на момиченцето. Надявах се Лидия да ми разкаже повече за това.
Единствената друга връзка бе адвокатът на Алисия — Макс Беренсън. Макс е брат на Гейбриъл Беренсън. Като такъв, той би трябвало да е в идеалната позиция да наблюдава брака им отблизо. Дали Макс Беренсън ще ми довери тайните, или не, е друг въпрос. Непоисканият контакт със семейството на Алисия от страна на психотерапевта й бе нестандартен, меко казано. Имах смътното усещане, че Диомед не го одобрява. Реших, че е по-добре да не искам разрешение от него.
Връщайки се назад, това е първото ми професионално нарушение в работата с Алисия и то постави началото на злополучен прецедент по-късно. Трябваше да спра до тук, но дори и тогава беше късно. Ето как съдбата ти е вече решена. Като в древногръцка трагедия.
Протегнах ръка към телефона и се обадих на Макс Беренсън в кантората му, номерът бе записан в досието на Алисия. Телефонът иззвъня няколко пъти, после някой вдигна.
— Адвокатска кантора „Елиът, Бароу и Беренсън“ — каза секретарка, която явно бе настинала.
— Господин Беренсън, моля.
— Може ли да попитам кой се обажда?
— Казвам се Тео Фейбър, психотерапевт съм в „Дъбравата“. Питах се дали е възможно да поговоря с господин Беренсън за снаха му.
След кратко мълчание тя отговори:
— О, разбирам. Господин Беренсън ще отсъства до края на седмицата. Той е в Единбург на посещение при клиент. Ако си оставите номера, ще му предам да ви се обади, когато се върне.
Казах й телефонния си номер и затворих.
Набрах следващия номер в досието — на Лидия Роуз, лелята на Алисия. Този път отговориха още на първото звънене. Гласът на възрастна жена звучеше задъхано и доста раздразнено.
— Да? Какво има?
— Вие ли сте госпожа Роуз?
— Кой си ти?
— Обаждам се във връзка с племенницата ви, Алисия Беренсън. Психотерапевт съм и работя в…
— Начукай си го — прекъсна ме Лидия и затвори. Намръщих се.
Това не е добро начало.
9.
Отчаяно се нуждаех от цигара. Излязох от клиниката и бръкнах в джоба си, но пакетът не беше у мен.
— Търсиш ли нещо?
Обърнах се, видях, че Юри стои зад мен. Не съм го чул и малко се стреснах, че е толкова близо.
— Намерих цигарите ти в „Аквариума“ — ухили се Юри и ми подаде пакета. — Сигурно са изпаднали от джоба.