Останалото е мълчание
- Автор: Майкълидис Алекс
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Год: Ера
- ISBN: 9789543895137
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Останалото е мълчание». Краткое содержание книги:
Но не винаги мълчанието е пречка да разкриеш истината. Така смята криминалният психотерапевт Тео Фейбър. Той е убеден, че може да въздейства на Алисия и от години очаква това, което наистина се е случило през онази нощ, да излезе наяве.
Сред мълчанието на Алисия изникват мотивите за едно опустошаващо престъпление, в което жертви са не само мъртвите...
Останалото е мълчание е презицно замислен и умело написан трилър. Увлекателният стил на Алекс Майкълидис приковава вниманието от първата страница. Авторът умело повежда читателя през историята, представяйки различни гледни точки, за да изгради цялостната картина.
Замислих се за моята терапевтка Рут. Какво би направила тя? Рут казваше, че сме съставени от различни части, някои добри, други лоши, и че здравото съзнание може да понесе тази двойственост и да жонглира едновременно с доброто и лошото. Психическото заболяване е именно липса на такава интеграция — накрая загубваме контакт с нашите неприемливи части. Ако искам да помогна на Алисия, трябва да намеря частите, които тя е скрила от самата себе си, отвъд границите на съзнанието; и заедно да свържем точките в психическата й картина. Само тогава може да поставим в правилния контекст ужасните събития от онази нощ, когато Алисия е убила съпруга си. Процесът явно щеше да бъде бавен и труден.
Обикновено когато се започне работа с пациент, няма чувство за неотложност, нито предварително определена терапевтична програма, нормално е да разговаряме в продължение на месеци. В един съвършен свят Алисия би ми разказала за себе си, за живота си, за детството си. Аз щях да слушам и лека-полека да си съставя картина, докато я завърша и стигна до точни и полезни тълкувания. В този случай обаче няма говорене. Нито слушане. Информацията, която ми е необходима, трябва да бъде събрана чрез несловесни улики, като контратрансфер — това са чувствата, които поражда у мен Алисия при сеансите — и каквато информация мога да събера от други източници.
С други думи, бях привел в действие план да помогна на Алисия, без да знам как да го осъществя. И сега трябва аз да работя. Не само за да се докажа пред Диомед, но и нещо много по-важно — да изпълня дълга си пред Алисия. Да й помогна!
Гледах я как седи срещу мен със замъглено от медикаменти съзнание, със слюнка, събираща се около устата й, е потрепващи като прашни молци пръсти и изведнъж ме обзе тъга. Изпитах отчаяно съжаление към нея и онези като нея, за всички нас, наранените и обърканите.
Разбира се, не й казах нищо, и направих онова, което би направила Рут.
Седяхме и мълчахме.
8.
Седнах зад бюрото си и отворих досието на Алисия. Диомед ми го даде доброволно.
— Трябва да прочетеш записките ми — обясни той. — Ще ти помогнат.
Нямах желание да преглеждам записките му, вече знаех какво мисли Диомед, трябваше да разбера какво мисля аз. И все пак ги приех учтиво.
— Благодаря, наистина ще ми помогнат.
Кабинетът ми беше малък и оскъдно обзаведен, забутан в дъното на сградата до аварийния изход. Погледнах през прозореца, малка черна птица кълвеше парче замръзнала трева на земята, вяло и без много надежда.
Потръпнах, в стаята беше студено. Малкият радиатор под прозореца е повреден, а Юри каза, че ще се опита да го поправи, но е най-добре да говоря със Стефани или ако няма резултат, да повдигна въпроса пред Обществото… Почувствах внезапна съпричастност с Елиф и битката й за замяна на счупената щека за билярд.
Прегледах досието на Алисия, без да храня големи надежди. По-голямата част от необходимата ми информация беше в базата данни в интернет. Диомед обаче, като много други по-стари членове на персонала, предпочиташе да пише на ръка докладите си (пренебрегвайки заядливите настоявания на Стефани за обратното), и продължаваше да го прави. Затова сега пред мен лежи дебело като телефонен указател досие с окъсани краища.
Прелистих записките на Диомед, без да обръщам внимание на някак старомодните му психоаналитични тълкувания и се съсредоточих върху ежедневните доклади на психиатричните сестри, които разказват за поведението на Алисия ден по ден. Прочетох ги внимателно, търсех факти, цифри, подробности. Трябваше да знам в какво се въвличам, с какво си имам работа и дали не ме очакват изненади.
В крайна сметка досието разкриваше твърде малко. Когато била приета в затворническата клиника, Алисия прерязала вените си на два пъти и се самонаранявала с каквото й попадне. През първите шест месеца непрекъснато я държали под наблюдение две сестри, а после останала само една. Алисия не положила усилия да общува с другите пациентки или с персонала и останала затворена в себе си и изолирана; и през повечето време другите пациентки не я закачали.
Ако някой не отговаря, когато му говориш и никога не повежда пръв разговор, скоро забравяш, че той е тук. Алисия бързо се сляла с фона и станала невидима.
Открояваше се само една случка в столовата, няколко седмици след приемането на Алисия в затворническата клиника. Елиф я обвинила, че е заела мястото й. Не е ясно какво точно се случило, но конфликтът ескалирал. Алисия явно бе проявила насилие, строшила чиния и се опитала да пререже гърлото на Елиф. Наложило се да я усмиряват, да й дадат силни успокоителни и да я изпратят в изолатор.