Реката на смъртта
- Автор: Лебо Рой
- Серия: buckskin #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Маргарита Маринова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Реката на смъртта». Краткое содержание книги:
Този мъж обаче беше различен.
В първия момент на човек му се струваше, че е недоразвит — имаше тантурести, дебели и къси като на джудже крака и яки, космати ръце, които приличаха на весла, целите изтъкани от кости и мускули. Но не бе урод — впечатлението за несъразмерност се създаваше от неимоверно широките му рамене. Бе облечен като каубой. Изключение правеше само бомбето с тясна периферия. Държеше момичето с лявата си ръка.
Нежната бяла длан на непознатата просто се губеше в мощния юмрук на нападателя й.
Лий бе спрял на десетото стъпало отдолу нагоре, значи беше на петнадесетина фута от тях. Все още нищо не му пречеше да се измъкне от тази каша. Мъжът гледаше на другата страна, към тълпата. Лий можеше да предположи кого точно наблюдава в този момент по начина, по който човекът свеждаше очи. Другият сводник не се виждаше никъде — явно бе изчезнал.
Мъжът издърпа момичето няколко фута, влачейки го по пода. То изпищя от болка и, плачейки, се помъчи да освободи усуканата си китка.
— Не ме карай да се ядосвам, кукло! — гласът му бе тънък и доста приятен, като на ирландски тенор.
Изправи го на крака.
— Не искаш да дойдеш със стария Мики, а малката?
— Моля, помогнете ми — извика тя към тълпата наоколо.
— Божичко! — възкликна някакъв женски глас. — Къде е Фипс, за бога?
Мъжът тръгна към изхода, като влачеше момичето със себе си.
— Къде си мислиш, че отиваш, дебелако? — думите сякаш сами се изплъзнаха от устата на Лий. „Проклет глупак, помисли си той, сега вече провали всичко.“ Мъжът с бомбето изглеждаше изненадан. Бавно се обърна, за да погледне Лий и да се увери, че именно той произнесе това. — Точно така, скапана мутро! На теб говоря — вече бе вътре с двата крака.
Едрата, кръгла глава на мъжа се извъртя над огромните му рамене, за да погледне по-добре Лий. Очите му бяха много сини и големи — невинни като на дете. Беше странно да ги видиш на лицето на един убиец. Приличаше на бясно куче — огромен булдог с брутална месеста челюст.
На лявото му бедро висеше голям стар колт, калибър 44, сложен така, че да е удобен за бързо реагиране. Не изглеждаше особено подвижен, но Лий бе виждал едри мъже, които се оказваха стрелци със светкавична реакция.
— На мен говореше, нали? — попита той с тънкия си нежен глас, в който се усещаха следите от ирландски акцент.
Гражданин по произход, реши Лий. Здравеняк от кухнята на Ада или може би от Чикаго.
— Пусни момичето — заповяда му Лий. — Просто го пусни и се махай.
— Ами да — отговори мъжът. — Как ли не!
Усмивката му бе неочаквано приятна, въпреки цялата му свирепа грозота. Пусна момичето и посегна към пистолета си.
Беше много бърз.
Изключително бърз за размерите си, в юмручен бой сигурно би се оказал опасен противник.
Едрата му ръка сграбчи дръжката на револвера. Измъкна го за секунди.
Изключителна бързина.
Лий го простреля в гърдите.
Мъжът отстъпи крачка назад и само се намръщи. Револверът се издигаше нагоре, готов за стрелба.
Лий стреля отново през пушечния дим. Уцели го в центъра на гърдите един-два инча вдясно от първия куршум.
Бомбето му падна и се видя къса червена коса. Все още прицелвайки се, той отстъпи малко вдясно.
Лий мръдна встрани, за да излезе от пушека, като внимаваше да не се спъне по стълбите. Отново стреля в мъжа.
Онзи се препъна и падна на коляно. Детинските му очи се бяха разширили от болка. Револверът му стреля веднъж. Лий чу как куршумът се заби в задната стена на салона.
Мъжът се изправи и заклатушка напред, размахвайки пистолета в ръка. Сякаш не виждаше Лий. Отново се спъна, блъсна се в една от игралните маси и я преобърна. Пълзейки, той се заудря отчаяно в камарата столове и маси. В агонията си стържеше и удряше по пода с ботуши.
Кръвта му изтичаше и образуваше голяма локва около него. Все още се надигаше и въргаляше в нея, но силата му отслабваше все повече и повече.
Едва сега Лий чу женските писъци и мъжките викове. Изведнъж видя светлината и цветовете наоколо, гълчавата най-после достигна до него.
„Свърши се. Направи го, дявол да те вземе…“
— Мистър, позволете ми да ви поздравя — каза му някакъв тъпанар в жълт костюм, който явно бе търговски агент. Проститутките се бяха скупчили около момичето, вдигнаха го от пода и като го успокояваха, го поведоха нагоре по стълбите. Лий зърна лицето му, като минаваха покрай него. Бе мъртвешки бледо, безизразно от шока.