Приказки за размисъл (Приказки за приспиване на деца и събуждане на възрастни)
- Автор: Букай Хорхе
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ева Тофтисова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Приказки за размисъл (Приказки за приспиване на деца и събуждане на възрастни)». Краткое содержание книги:
Видяхте го. Знам, че го видяхте.
Незнайно защо, напук на всички очаквания, не спряхте, господин адвокат. И не само че не спряхте, ами (и това беше най-забележителното) направихте гримаса… Гримаса, която сигурно продължи не повече от три-четири секунди… Гримаса на презрение, физиономия на досада, с устни, извити на няколко милиметра… Последва я леко, съвсем леко свиване на раменете, което изразяваше ясно и кратко мнението ви за станалото.
В този ден си казах: „Ама че лош човек!“.
Необходимо е да ви изясня нещо за мен самия. Нямам предразсъдъци. Нямам нищо против вносните коли, нито техните собственици. Също така смятам, че съм доброжелателен и толерантен. Така че след станалото помислих, че може би съм се объркал и поведението ви не е било такова. Или че това ваше поведение е било изключение.
Изключение от правилото, което иначе ръководи живота ви, лош момент, грешка, невъзпитание… Дано ме разбирате, господин адвокат. За човек като мен, който не признава недомлъвките и нюансите, нещата или са, или не са. И единственият начин да установя дали сте, или не сте кучи син, бе да ви разследвам, да ви изследвам сериозно…
Така и направих!
Посветих последните пет години на това да ви изучавам, за да мога да потвърдя или да опровергая ужасното първо впечатление, което поведението ви остави у мен.
И ето ме тук, адвокат Аянак. Разследването приключи — по-точно, откритията са повече от достатъчни, за да бъде направено заключение: вие сте още по-достоен за презрение, отколкото ми се стори през 1991-а.
На 24 юли, ден след инцидента, в един и половина следобед, застанах на същия ъгъл между „Артигас“ и „Авелянеда“ и зачаках да минете, като ме крепеше предположението, че вие, както и аз, не променяте ежедневния си маршрут (винаги ме е изненадвала противната мания, която имаме ние, хората, да затвърждаваме поведението си в навици: винаги ядем по едно и също време, обличаме се в един и същ цвят, летуваме в един и същи град, пушим същата марка цигари и разбира се, минаваме по едни и същи улици, за да идем от едно място на друго).
Вие не сте изключение. И така в два часа и четиринайсет минути отново завихте с БМВ-то си по „Артигас“ към „Гаона“ и заобиколихте дупката, доближавайки се към десния тротоар.
Този ден нямаше вода, нито пресичащ старец. Нямаше гримаса или нещо, което да отклони вниманието ми и да ми попречи да си запиша регистрационния ви номер: B-2153412.
Следващия понеделник реших да не ходя на работа и да посветя целия ден на разследването. Така че се качих в колата си, паркирах на „Артигас“ и отново зачаках да минете. В неизменния час сивата вносна кола се появи на завоя и аз я последвах: „Хуан В. Бусто“, „Уорнс“, „Серано“, „Санта Фе“, „Гуручага“. Признавам, че малко се подразних, като видях да паркирате на едно от местата, запазени за полицейския участък, на ъгъла между „Санта Фе“ и „Гуручага“. За момент помислих, че сте полицай или нещо подобно. Но не, вие дори не влязохте в участъка. Минахте покрай входа и пазачът ви кимна за поздрав. От колата си ви видях да вървите по „Санта Фе“ към „Канинг“ — около двайсет-трийсет метра, и да влизате в някаква сграда. В този момент пазачът изсвири и ми направи знак да се придвижа напред.
Защо, господин адвокат, вие можете да паркирате колата си на място, отредено за полицията, а аз трябваше да обикалям и търся къде да паркирам, което между другото е доста трудно в онзи район? Защо, господин адвокат, сме се превърнали в титуляри на задкулисни отстъпки или присвоени привилегии, от които се облагодетелстват единици за сметка на всички останали?
Как така фактът, че някой заема поста на полицейски началник или заместник-началник, му позволява да присвои парче от града, за да държи там колата си и на всичкото отгоре да прехвърля това право на други?
Защото вие, господин адвокат, не работите в полицията. Вие сте „приятел на полицейския началник“. Това дава ли ви право на няколко квадратни метра от обществената улица? Колко струва този подарък, господин адвокат? Един „дребен жест“? Едно „подкупче“? Някоя ответна услуга „под масата“?
Докато ругаех под сурдинка вас, полицията, общината и системата, паркирах и извървях двете пресечки обратно до „Санта Фе“.
Късно следобед вече знаех всичко, което ми беше необходимо, за да започна разследването си. Знаех името ви, адреса на кантората ви, професията (адвокат по наказателни дела) и приемните ви часове: всеки понеделник, сряда, четвъртък и петък между два и шест следобед.