Приказки за размисъл (Приказки за приспиване на деца и събуждане на възрастни)
- Автор: Букай Хорхе
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ева Тофтисова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Приказки за размисъл (Приказки за приспиване на деца и събуждане на възрастни)». Краткое содержание книги:
Признавам, че до момента, в който влязох в кабинета ви, все още се отнасях със съмнение към подозренията си. Случката в квартал Флорес и „привилегията“ на паркинга срещу полицията ми се виждаха недостатъчни… Но когато секретарката ви Мирта (русата, която има две деца и живее в Линиерс) ми даде приемен час за следващия понеделник в два следобед, осъзнах, че вие никак не уважавате околните. Защото секретарката ви, господин адвокат, следва вашите напътствия и както вие, така и аз знаем, че няма как да пристигнете в два, след като в два и четвърт… завивате по улица „Артигас“ във Флорес!
Когато човек има час в два, а вие пристигате в три без четвърт, какво според вас прави този човек, докато ви чака? Какво прави с правния си проблем, с нетърпението и тревогата си? Не знаете какво прави, нали, господин адвокат? Не знаете и пет пари не давате… Да чака. Другите нека чакат.
Признавам, че мнението ми за наказателните адвокати никога не е било особено високо. Винаги съм мислил, че хората би трябвало да имат определена представа за себе си, свързана с професията, която по-късно избират. Не може да е случайност, че почти всички лекари са хипохондрици, почти всички икономисти са мошеници и че не съществуват адвокати, на които може да се вярва. Отделих много от месеците, които отне това разследване, да изучавам психология, тъй като се опитвах да ви разбера и да проумея мисленето ви. Главата ми не можеше да побере как човек, който се е посветил на правосъдието, може да има толкова изкривена представа за морал и справедливост. Тогава се запознах с така нареченото „формиране на реакция“ (механизъм, според който човек следва определено положително поведение, целящо да компенсира някое възмутително негово желание…)
Психологията би била много по-великодушна към вас, отколкото аз, господин адвокат. За науката вие „сублимирате импулсите си“ чрез професията, което, казано по този начин, звучи дори похвално. Не, господин адвокат. Няма формиране на реакция, което да оправдае например това, че благодарение на вас клиентът ви Фуентес Орбиде е на свобода, след като натопи своя съдружник и шурей. Вие знаехте, че другият е невинен. Знаехте, че в резултат на вашата реч и на начина, по който бяхте — изградили защитата си, на мястото на клиента ви в затвора ще попадне неговата жертва. И въпреки това, го направихте. Вие не защитавахте правосъдието, господин адвокат. Нито клиента си.
Вие защитавахте джоба си, репутацията си, професионалния си интерес. Две седмици след като арестуваха горкия съдружник на вашия клиент, някой заговори за случая във ваше присъствие в един от коридорите на съда. Коментарът беше своеобразен упрек за това, че „сте го изпратили в затвора“… Помните ли отговора си, господин адвокат? Думите ви отекват в главата ми, все едно че съм бил там и съм ги чул с ушите си. Казахте: „Ами като не може да си позволи добър адвокат, майната му!“. Няма смисъл от психологически оправдания за вас, господин адвокат. Толкова долни действия не могат да бъдат обяснени със сублимиране.
Импулсите ви ли да обвиняваме за тази противна ценностна система, която ръководи вашите отношения с хората? Като „фобия от бедността“ ли да тълкуваме поведението ви в ресторанта на улица „Алвеар“ в онзи септемврийски ден по обяд?…
Нека ви помогна да си спомните…
Беше горе-долу преди две години. Обядвахте с Мария-Елена, любовницата ви, в ресторанта на „Алвеар“. Така че вероятно е било вторник (много време ми отне да разбера, че вторниците са дните, посветени на любовницата ви). Наблюдавах ви, седнал на една неособено отдалечена маса, както много пъти дотогава. В този ден, докато обядвахме, влезе момче на около десет години, което продаваше рози по масите. Никой не го беше видял — нито келнерите, нито Мария-Елена, нито аз… И изведнъж вие извикахте: „Келнер!“. И келнерът, който винаги ви обслужва (и който се страхува от вас толкова, колкото ви и мрази), бързо се приближи. Тогава го накарахте да изблъска момченцето на улицата.
Психологията сигурно разполага с много обяснения за тези мерзавщини, но аз имам само едно. Вие сте подлец, господин адвокат. Такъв подлец, че не заслужавате да живеете. Сигурно си мислите: „Че какво го интересува този?“. Интересува ме, господин адвокат, много ме интересува. Интересува ме, защото аз съм онзи старец, когото преди пет години изпръскахте с кал между „Артигас“ и „Гаона“. Интересува ме, защото съм и този, който всеки ден трябва да върви две пресечки, понеже не може да паркира на „Гуручага“ и „Санта Фе“.
Интересува ме, защото аз съм вашата съпруга, господин адвокат, която би искала понякога да обядва с вас, и защото, по някакъв начин, съм и любовницата ви, която би искала да не обядва с вас някои вторници. Интересува ме, защото съм невинният затворник, който плаща в килията за нещо, което не е направил. Интересува ме, защото, по един или друг начин, съм момченцето, което се опитва да продава цветя в ресторанта на улица „Алвеар“…