Пешките падат първи

И накрая — Игор Сергеевич Шулгин. Упорит човек, липсва му гъвкавост. Мисли бавно. Не приема компромиси, но не от принципност, а от тъпо упорство и идиотска самовлюбеност. Да приеме компромис за него означава да отстъпи, да признае, че не е бил прав, а такива хора никога и при никакви условия не признават, че не са били прави. Настя го провери днес. Отначало го постресна, после му предложи изход, а той не се възползва от него. Не умее да пресмята варианти, надява се, че най-важното е да устои днес, а утре всичко ще се уреди от само себе си. Днес за него най-важното е било да не отстъпи на тази сополанка, да й демонстрира превъзходството си, а пък че утре неведомият полковник Гордеев ще го сравни със земята (за което сополанката честно го предупреди), не иска дори да помисли. До утре тепърва трябва да се доживее. Типична психология на убиец. Днес очистих онзи, дето ми пречеше, а пък че утре може да ме хванат и накажат — е, има време до утре…

И последният. Юрий Ефимович Тарасов. Веднага разпределяме в две основни групи всички обяснения за нелепото му поведение. Група първа: обяснения, произлизащи от предположението, че той е неособено умен и на туй отгоре — зле възпитан човек. Група втора: обяснения, произлизащи от предположението, че той изобщо не се е държал по този странен начин. Че е бил абсолютно нормален, съвсем обикновен човек, а всичко, което разправят за него, е лъжа. Трима негови колеги задружно говорят лъжи, защото някой от тях го е убил и това се е оказало изгодно за всички. Може да са се наговорили предварително. Може убийството да е станало спонтанно, но после всички да са решили да помогнат на убиеца и да го опазят от отговорност. Може в протоколния отдел на Международния център да са се вършили някакви крупни машинации и непосредственият Юрий Ефимович не само да ги е разкрил, но и да е заявил на всеослушание за откритието си. Но ако колегите на Тарасов лъжат, защо са измислили именно такава лъжа? Защо не започнат да разказват какъв чудесен, какъв прекрасен човек е бил Юрий Ефимович, как не е имал никакви врагове и как никой не би казал лоша дума за него и изобщо всички дружно скърбят и си скубят косите от мъка. Напълно традиционен начин — така постъпват много хора. Но служителите от протоколния отдел, кой знае защо, започнаха да обливат с кал покойния, и то така, че от приказките им излизаше, че всеки от тях е имал повод да го убие. Ако някой от тях — или и тримата! — са замесени в убийството, тогава подобен ход, като се замисли човек, е по-сложен, но и по-правилен. Да се разпределят подозренията между тримата е много по-ефективно, отколкото да се бяга от тях. Интересно — кой ли сред тях е толкова умен? Дали не е Ирина?