Пешките падат първи

— Може би е искал да измие стените — предположи Светлана.

— Какво да е искал?! — Настя си помисли, че не е чула добре.

— Ами разбирате ли, Юрий Ефимович смяташе, че стените ни са мръсни и трябва да се измият. Чистачката не го прави, но тя не е и длъжна. Игор Сергеевич категорично му забрани да се занимава с чистене в работно време, нали тук идват хора, а Юрий Ефимович смяташе, че стените непременно трябва да се измият. Та може би…

Науменко изхлипа и отново се пресегна за носната си кърпичка.

— Защо, Игор Сергеевич много ли се ядосваше, че Тарасов се опитва да въведе ред в помещенията на отдела?

— Много. Дори не можете да си представите колко се ядосваше. Вярно, нищо не казваше, не мъмреше Юрий Ефимович, но въпреки това си личеше. Знаете ли, Шулгин е толкова добродушен човек, дори малко лекомислен, обича да си пийне, да се пошегува, да се посмее. А след като Юрий Ефимович подреди бюрото му, изобщо не му говори, дори сякаш се поболя, лицето му пребледня.

— Вие не знаете ли защо? Нямате ли някакви предположения?

— Че кому е приятно да извадят такива гадости от бюрото му и да ги оставят на показ!

— А Шулгин не се ли опита да се разберат с Тарасов, да му каже, че не е прилично да бъркаш в чуждо бюро, камо ли пък в отсъствието на стопанина му?

— Не знам. — Светлана подсмръкна. — Не съм чула нищо подобно.

— Ами вие, Светлана? Нали той е подреждал и вашето бюро? Вие направихте ли му забележка?

— Не. Нали все пак ми е началник!

— Е, какво от това? Като е началник, значи може да прави каквото си иска?

— Ами… не знам… — Науменко се разрида. — Той… Той каза, че скоро започват съкращения… С трийсет процента… Всеки може да…

„Ясно — помисли си Настя. — На прага на едно трийсетпроцентно съкращение тя естествено не е рискувала да направи забележка на новия началник. Примитивна, но желязна логика. Щом са решили да съкращават една трета от работните места и същевременно назначават на вакантното място заместник–началник нов служител, вместо да съкратят тази абсолютно ненужна длъжност, значи очевидно новоназначеният е важна персона или човек, приближен на императора, тоест на генералния директор. Само се опитай да му направиш забележка — току-виж, утре си останал без работа.“

— Ами Ирина? Тя как възприе факта, че Тарасов се е ровил в бюрото й?

— Ядоса се естествено. Дори го нагруби, но той май не разбра.

— И какво му каза?

— Нещо, в смисъл че за човек, който си няма и понятие от дамски превръзки, няма нищо неудобно да се рови в женско бюро. Помислих си, че той ще се изчерви, но на него и окото му не мигна, сякаш дори не я чу.

— Защо, Ирина не се ли страхува от съкращението?

— А, и тя се страхува.

— Как тогава се е осмелила да говори така на Тарасов?