Пешките падат първи

— Ами… вече не си спомням.

— Но това не е било отдавна, Игор Сергеевич. Корольова и Науменко работят при вас от няколко години, през последните години не сте вземали никого на работа, Корольова е била последната, а после само сте съкращавали длъжности и хора. Просто не може да не сте запомнили какво е пишело в характеристиката на човека, когото са назначили за ваш заместник. Та това е единственото ново назначение в отдела ви за пет години!

— Нали ви казах — не помня.

В гласа на Шулгин явно прозвуча раздразнение, което той веднага се постара да приглуши.

— Добре, нека продължим — не настоя повече Настя.

— Как реагирахте, когато видяхте, че Тарасов се е ровил в бюрото ви и е подреждал?

— А как трябваше да реагирам? — отговори той на въпроса с въпрос.

— Ами не знам — разсмя се Настя. — В такава ситуация хората се държат различно. Едни се възмущават и вдигат скандали, други благодарят за въведения най-сетне ред, трети изобщо не обръщат внимание, сякаш точно така е трябвало да бъде. Някои прихват да се смеят, други просто излизат от кожата си от негодувание. Вие конкретно какво направихте?

— Какво отношение има това към убийството на Тарасов? — рязко попита Шулгин. — Да не би да мислите, че съм го убил, задето се е ровил в бюрото ми?

— Защо не? — невинно реагира Настя, на която вече здравата й бе писнало от този Игор Сергеевич с неговата показна самоувереност и зле прикрития му ужас пред перспективата да изхвърчи от яслата на Международния център. Не стига, че заместникът му е бил убит в самия офис, ами и тази мацка от милицията души нещо, види се — усетила е алкохолния му дъх. Ами ако каже на някого… — Защо да не мога да си мисля това? — продължи тя, сякаш без да обръща внимание на преливащата от очите на Шулгин ненавист. — Какво противоестествено виждате в моето предположение?

— Вие… вие… Как смеете?!

— Защо пък да не смея? — повтори тя уморено. — В еднаква степен допускам, че Тарасов може да е бил удушен и от Корольова, и от Науменко, и от вас, и от всеки друг. Разберете, Игор Сергеевич, ние знаем за убития толкова малко, че не можем да зачеркнем със сигурност нито вас, нито когото и да било. Ако знаете за него повече, отколкото знам аз, помогнете ми, споделете знанията си. Може би това ще ни улесни да премахнем подозренията и спрямо вас, и спрямо вашите колежки. А вие сега само се зъбите и с целия си вид показвате колко не ви харесвам — така ситуацията няма да се подобри, уверявам ви.

— Вие нямате право да ми говорите по този начин! — избухна Шулгин. — Коя сте вие, та да ме подозирате? Аз съм по-възрастен от вас с двайсет години, вие сте просто една сополанка, а сте дошли да ми се правите на важна! Длъжна сте да търсите убиеца, а не като Тарасов да се ровите в чуждото мръсно бельо и в чуждите книжа, дори да са лични. Не желая повече да разговарям с вас. Ще давам показания само пред началника ви, надявам се, че за разлика от вас, той е приличен и достоен човек.