Стоманеното сърце

— Не сме казвали на никого целта ни — намеси се Ейбрахам.

— Аха. Обаче кой друг да ударите?

— В града има хиляди Епични, синко — възрази Джон.

— Така си е. Но повечето са под вашето ниво. Вие се целите във Висшите Епични, а от тях в Нюкаго има само няколкостотин. Сред тях само двадесетина имат Първична Непобедимост. А вие винаги избирате някой с Първична Непобедимост.

— В същото време обаче не бихте се заловили с някой, който е твърде мощен или твърде влиятелен. Преценявате, че те ще са добре охранявани. Това изключва Повелителя на нощта, Зарево и Конфлукс — значи, целия вътрешен кръг на Стоманеното сърце. Изключва и повечето барони на подземния свят.

— Така ви остават десетина мишени. Случайност беше най-лошият от тази пасмина. Всички Епични са убийци, но може да се предполага, че той е погубил най-много невинни. Плюс това извратените му игрички с вътрешните органи на хората са точно тоя тип издевателство, който Възмездителите биха искали да прекратят. — Огледах ги притеснено и свих рамене. — Както казах. Нямаше нужда някой да ми съобщава. Очевидно е кого бихте избрали в крайна сметка.

Малкото помещение притихна.

— Ха! — възкликна застаналият на вратата Коуди и после изруга. — Дами и господа, според мен това означава, че май ставаме мъничко предвидими.

— Какво е Първична Непобедимост? — попита Тиа.

— Извинете — отвърнах аз, осъзнавайки, че те не могат да знаят моите названия. — Така наричам онази Епична сила, която прави обичайните методи за убийство безполезни. Нали разбирате, регенерация, непробиваема кожа, ясновидство, способност за реинкарнация и тем подобни.

— Нека допуснем — рече Джон, — че ти наистина си се досетил сам. Това обаче не обяснява как си разбрал къде ще заложим нашия капан.

— Случайност винаги наблюдава игрите при Шприц в първата събота на месеца — отговорих аз. — И после винаги си търси забавление. Това е единственият момент, когато можете да разчитате, че ще го намерите сам и в такова настроение, че да го примамите в клопка.

Джон хвърли един поглед на Ейбрахам, после на Тиа. Тя сви рамене.

— Не знам.

— Мисля, че казва истината, Проф — обърна се Меган към Джон. Беше скръстила ръце пред гърдите си. Якето беше разкопчано, а отдолу беше с онзи сутиен. Не я зяпай.

Джон я погледна.

— Защо?

— Има смисъл. Ако Стоманеното сърце знаеше кого смятаме да ударим, щеше да планира за нас нещо по-сложно от едно момче с пушка. Освен това той наистина опита да помогне. Нещо такова.

— Аз помогнах! Ако не бях аз, щеше да си мъртва. Кажи й, Хардман.

Всички се объркаха.

— Кой? — попита Ейбрахам.

— Хардман — повторих и посочих снайпериста до вратата.

— Името ми е Коуди, момче — отвърна развеселено той.

— Къде е Хардман тогава? Меган ми каза, че е горе и наблюдава през мерника, за да…

Нямало е никакъв снайперист, осъзнах аз. Поне не такъв, на когото е наредено нарочно да ме наблюдава. Меган си го е измислила, само за да ме задържи на място.