Стоманеното сърце

Камионът за боклук тръгна. Движеше се по-бързо, отколкото бях допускал, че е възможно. Зад нас от алеята се показаха част от разбойниците и откриха огън по камиона ни. Не им свърши много работа, но и ние още не се бяхме отървали напълно. Над главите ни чух характерния звук на коптерите на Правоприлагането. Възможно беше насам да се задават и няколко Епични от по-горно ниво.

— Случайност? — попита шофьорът. Той беше по-стар, може би над петдесетгодишен. Носеше дълго и тънко черно палто. Колкото и да е странно, от джобчето на гърдите му надничаха чифт тесни защитни очила.

— Мъртъв — отговори Меган.

— Какво се обърка? — продължи мъжът.

— Скрита сила. Суперрефлекси. Сложих му белезници, обаче се измъкна.

— Появи се и този тук — вметна мъжът с камуфлажния елек; почти сигурен бях, че това е Хардман. — Изтърси се по средата на цялата работа и предизвика малко бъркотия.

Какъв беше този акцент? Не можех да определя.

— За него ще поговорим после — рече шофьорът и зави с висока скорост.

Сърцето ми заби по-бързо. Погледнах през прозореца и затърсих коптери в небето. Нямаше да мине много време, преди да кажат на Правоприлагането какво точно да търсят. Камионът доста биеше на очи.

— Би трябвало просто да застреляме Случайност — отбеляза мъжът с френския акцент. — С Деринджъра в гърдите.

— Нямаше да се получи, Ейбрахам — отговори шофьорът. — Силите му бяха големи. Дори с привличането постигнахме само толкова. Трябваше първо да направим нещо несмъртоносно, да го хванем в клопка и после да го застреляме. Ясновидците са трудни.

Сигурно беше прав за последното. Случайност притежаваше много силно чувство за опасност. Навярно планът им беше да му щракнат белезниците и да го оковат за някоя улична лампа. После, когато е частично обездвижен, Меган да забие деринджъра в гърдите му и да стреля. Ако първо беше опитала да стреля, силите му щяха да го предупредят. Зависеше от това колко е привлечен от нея.

— Не очаквах да е толкова силен — обясни Меган. Звучеше недоволна от себе си. Навлече яке и работни панталони. — Съжалявам, Джон. Не трябваше да допускам да се отдалечи от мен.

— Работата е свършена — отвърна шофьорът, Джон. Натисна спирачките. — Зарязваме машината. Вече е компрометирана.

Отвори вратата и ние се изсипахме навън.

— Аз… — подхванах с намерението да се представя. Джон обаче ме изгледа заплашително над капака на камиона. Млъкнах и думите заседнаха в гърлото ми. В сенките, с дългата дреха, мрачното лице и прошарената коса този човек изглеждаше опасен.

Възмездителите измъкнаха няколко торби екипировка от камиона. И една масивна картечница за Ейбрахам. Поведоха ме по стъпалата към подземните улици. Оттам ме помъкнаха по разни завои. Успях доста добре да проследя къде отиваме, докато ме поведоха надолу по дълго стълбище с дълбочина няколко нива в Стоманените катакомби.