Господарка на Империята
- Автор: Фейст Раймонд, Вурц Джани
- Серия: Сага за Империята #3
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Господарка на Империята». Краткое содержание книги:
Мълчанието на Хокану подканяше за повече обяснение, макар той да гледаше само в босите си крака, докато стъпваше по влажната от росата трева.
Инкомо се покашля смутено.
— Идваме тук всеки ден, за да видим изгрева. И да отдадем благодарности, че служим на Слугата. — Погледна голямата къща с островърхите й фронтони, каменни колони и трегери, овързани днес с червени знаменца в чест на Туракаму, Червения бог, който щеше да приеме духа на Аяки под своя закрила, и обясни: — Когато нашата Господарка се справи с Тасайо, очаквахме смърт или робство. Вместо това ни беше даден велик дар: нова възможност да служим и да печелим чест. Тъй че всеки слънчев изгрев поднасяме благодарствена молитва за тази отсрочка.
Хокану кимна. Предаността им не го изненада. Като Слуга на империята, Мара беше обичана от хората. Собственият й персонал й служеше с обич, граничеща с благоговение. Всъщност щеше да й е нужна такава подкрепа за дома, за да се съвземе от загубата. Владетел, необичан от хората си, би трябвало да очаква такъв страшен удар да разколебае подчинените му: слугите от най-високите постове до най-низшия роб щяха да се тревожат дали небесата не са оттеглили благосклонността си от дома. А дори и без божественото неодобрение врагове сред смъртните щяха да се възползват от възможността да ударят там, където редиците щяха да са най-разстроени. Така суеверието се подхранваше от резултатите — един отслабнал дом щеше да понесе поражения и да изглежда, че си е спечелил неприязънта на боговете.
Хокану се подразни. Твърде много събития в империята се усукваха около самите себе си, докато столетията на сурови и непроменими обичаи водеха обществото към застой и упадък.
Този омагьосан кръг той, Мара и Ичиндар, Небесната светлина, се бяха посветили да премахнат.
Ненавременният край на Аяки беше не само повод за тъга и скръб. Можеше да се окаже голям провал и да бъде превърнат в зов за обединение на всички Управляващи лордове, които бяха недоволни от скорошните промени. Ако Акома покажеха и най-малкия признак на колебание, щеше да има смутове. А в ядрото на фракцията, която бе започнала да се оформя в непреклонна вярност към старите традиции, гласът на Анасати щеше да е най-гръмкият.
Гостите за погребението нямаше да са тук, за да гледат как пепелта на починалия кръжи нагоре в димното си възнесение към небесата. Не: щяха да се наблюдават едни други като прегладнели псета, а Мара щеше да е обект на най-внимателно наблюдение от всички. Обременен от мрачни опасения, след като знаеше, че съпругата му е твърде съкрушена от загубата, за да може да се справя с тези неща, Хокану забърза през градината. Беше забравил за двамата мъже, които вървяха с него, докато Инкомо не каза:
— Първи съветник Сарик е в пълна готовност, господарю. Уредени са забавления, за да разсеят гостите, а почетната охрана на всички, освен най-великите Управляващи лордове, ще бъде разквартирувана в гарнизона отвъд езерото. Кладата е напоена с масла и е направено всичко, та церемонията да е колкото се може по-кратка.
Хокану не намери утеха в думите му. Това, че съветникът наблягаше на тези неща, издаваше споделена загриженост. Играта щеше да продължи, все едно дали лейди Мара можеше да се съвземе и да се справи.
— Няма да се скъпим в своите почести към починалия млад господар — добави Ириланди, — но съветът ми е да стоите неотлъчно до господарката и да сте подготвен за всякакви изненади.
Вежливо и тактично висшите служители на дома Акома признаваха, че господарката им едва ли е способна да се справи с тежестите на деня. Хокану изпита благодарност към тези мъже, които кротко и непоколебимо бяха готови да прикрият нейната слабост. Постара се да ги убеди, че домът Акома няма да се остави да го понесат теченията като останал без кормило кораб.
— Ще съм до нея. От нейно име искам да ви кажа, че не бива да се колебаете да се обърнете към нас, ако имате каквито и да било затруднения или тревоги.
Господар и слуги се спогледаха разбиращо. След това Ириланди се поклони.
— Над хиляда войници са отправили молитви към Туракаму да ги вземе вместо младия господар.
Хокану кимна почтително. Тези войници щяха да носят оръжия по време на погребалната церемония в знак на своята клетва, силна задръжка за всеки гостуващ лорд, който би решил да създаде неприятности в нарушение на гостоприемството на Акома.
Броят беше голяма чест за Аяки, а предаността на мъжете също така показваше, че казарменият слух разпознава последствията от нещо, което бе много повече от лична трагедия. Дошлите днес лордове щяха да се трупат и кръжат като джагуна, хранещите се с мъртво месо, и да гледат каква плячка могат да отскубнат от зъбите на нещастието.