Скритият оазис

— Трябва да ставам много рано утре. Просто исках да ви уверя колко ми хареса лекцията. — И след миниатюрна пауза напомни: — И трябва настина да поговорим за тоя Гилф.

Макар да беше казано съвсем невинно, нещо в последната фраза обезпокои Флин — Ангълтън като че ли не казваше всичко, което знае. Преди да заговори за това обаче, американецът го потупа по рамото, поздрави го отново за лекцията и излезе.

„Заради онова момиченце в хотела е — помисли си Флин, допи бирата и даде знак за още една. — От него се изнервих. Пък и всички останали идиотии“.

— И един „Джони Уокър“ — добави той, — двоен.

Флин пи през останалата част от вечерта, като превърташе в ума си едно и също — момиченцето, Гилф Кебир, Дакла, Пясъчния огън; загуби сметка за изпитото, започна да потъва както някога. Групичка английски момичета изникна на съседна маса, едно от тях — дребничко, тъмнокосо, хубавко — все гледаше към него и се опитваше да срещне очите му. Женската част от света винаги го бе намирала за привлекателен или поне така твърдяха приятелите му; добре развитото му тяло и големите кафяви очи го отличаваха от повечето египтолози, общо взето неинтересни на вид. При все това той никога не подхождаше умело към жените, така и не се научи да бърбори непринудено, което на голяма част от мъжете се удаваше без труд и им помагаше да разрушат преградите. Пък и дори изобщо да беше такъв, тази вечер определено нямаше настроение за флирт. Уважи вниманието на момичето с полуусмивка, после вдигна очи към еленовите рога над главата си и не ги помръдна оттам. След двайсетина минути то и приятелките му си тръгнаха и на столовете им се настани група египетски бизнесмени.

Към единайсет, вече доста пиян, Флин реши да си тръгва и започна да търси портфейла из джобовете си. Докато го правеше, усети ръка на рамото си. За един неприятен миг си помисли, че е пак онзи дебел американец. Беше обаче Алан Пийч, негов колега от Американския университет. Прякорът му беше „Алан Интересния“, тъй като се ползваше с името на най-отегчителния човек в Кайро, специалист по грънчарски изделия, който изключително рядко говореше за нещо извън областта на раннодинастическите червени грънци. Той поздрави Флин и като махна към група други университетски колеги, седнали около една по-далечна маса, го покани да се присъедини към тях. Флин тръсна глава и обясни, че се е канел да си тръгне, и извади портфейла си, а Пийч се впусна в объркан разказ за спора си с един от уредниците на Египетския музей, защото твърдял, че една делва е със сигурност бадарийска, а не от времето на Накада III каквато била официалната теза. Флин кимаше разсеяно, но не му обръщаше внимание. Едва когато видя нужната сума в ръцете си, сложи я на бара и вдигна лаптопа си, усети, че Пийч е сменил изцяло темата.

— … на спирката на метрото Садат. Просто се блъснах в него.