Мъжеядката

Сузи Чембърс беше като петото колело на каруцата. Останалите я ненавиждаха, страхуваха се от острия й змийски език, но по една или друга причина я търпяха.

Клариса например обичаше да кръстосва шпаги с нея — предизвикателството беше голямо, все едно да играеш шах с Каспаров.

Веднъж, преди време, все пак бяха решили да гласуват отстраняването на Сузи, но впоследствие размислиха. Въпреки малките си прегрешения (като флиртуване с непозволен обект и погаждане на мръсни номерца) Сузи имаше и някои положителни качества. Сред смекчаващите вината обстоятелства беше фактът, че тя нямаше нищо против да ти услужи с някоя маркова дрешка, да ти заеме най-новия си чифт обувки в кофти момент (както когато родителите на Клариса се развеждаха например), изобщо можеше да се сравни с натурален шоколад или захаросан лимон (вкус по-скоро горчив, отколкото сладък, не ще и дума).

Всички от Съзвездието бяха на възраст между двайсет и осем и трийсет и две (строго секретно) години. Те бяха от поколението Хикс, закърмено с музиката на Ем Ти Ви, отгледано от родители, които отчаяно се бяха вкопчили в младостта си и самите те отказваха да пораснат. Благодарение на фитнес инструкторите, козметиците и пластичните хирурзи, майките им спокойно можеха да се конкурират с дъщерите си, а бащите им (младеещи след развода) караха бързи спортни коли и флиртуваха с техни връстнички. Поколението им живееше под знака на големите модни дизайнери, на една ръка (десетина години) разстояние от компютърното поколение „Игрек“, което беше на „ти“ с технологиите. Клариса и приятелките й също си пращаха имейли и носеха нокии с цветни панели, но интересът им към новите технологии беше по-скоро повърхностен — заради удобството и главно заради модата. Те сменяха цвета на косата си толкова често, че вече бяха забравили кой е естественият, така както не бяха съвсем сигурни кои са всъщност и към какво се стремят. Но имаха все по-натрапчивото чувство, че са някак извън времето въпреки модната си фасада и младостта си.

И така, бяха се събрали на извънредно свръхсекретно заседание в бар „Поло“. Грейви изгледа Клариса втренчено и заяви:

— Намирисва ми, че тази история ще свърши зле.

— Защо си толкова черногледа? — възнегодува Клариса. — Казвам ти, че се появи на онова парти и ме отвя като вихрушка.

— Отмъкна те като кроманьонец плячката си — смръщи вежди Грейви. — Като пещерен човек. Много стилно, няма що.

— Мисли каквото си щеш. Ти и бездруго вече беше достатъчно пияна. Да го беше видяла само…

— Да, бях си пийнала. Но това не влияе на остротата на възприятията ми.