Мъжеядката

— Дано само пак да не си се хванала с някой доктор — поклати глава Грейви. — Те са откачени, не се ли убеди вече?

Останалите от компанията кимнаха в потвърждение на думите й. Последната „находка“ на Поло беше едно дребно докторче, което я наричаше „мамо“ в леглото. Брр.

— Между другото, аз се омъжвам — вметна Клариса. Беше й омръзнало да чака подходящ обрат на разговора.

Поло потърка носа си озадачено.

— Искаш да кажеш, че си открила бъдещия господин Алпърт?

— Само дето той още не го знае — изсмя се Грейви.

— И какво от това?

— Клариса Алпърт, ти си луда, заявявам го най-тържествено — заключи Грейви, докато поливаше с кленов сироп филийката си. Бившата анорексичка Грейви, както повечето читателки на „Космо“, си наваксваше за близо четвърт век лишения. По едно време до такава степен се беше специализирала в броенето на калории, че можеше, без да се замисли, да назове точния брой калории, съдържащи се в една еленска пържола примерно. Тогава пък Клариса я беше обявила за откачена. Но въпреки това гениална.

— Аз пък харесвам решимостта ти — окуражи я Джен.

— Прекалените амбиции са нещо опасно — мъдро напомни Грейви.

— С други думи, не искаш да бъдеш шаферка, така ли?

Очите на Грейви щяха да изхвръкнат от орбитите си.

— О, боже, искам, как да не искам! Никога досега не съм била!

Джен най-после даде воля на сълзите си.

— О, Клариса… Ти ще бъдеш… най-прекрасната булка.

— А кога все пак възнамеряваш да му кажеш? — изкашля се Поло.

— О, вие, божии твари, не се опитвайте да проумеете великия замисъл на Твореца! Ще му кажа, когато му дойде времето. Нека първо да задвижа нещата.

— Типично за теб — поклати глава Поло. — Никога не си се съобразявала с правилата.

— Правилата са за посредствените — убедено заяви Клариса. — За хората без въображение.

— Аарон само ще ти бъде благодарен, че си му спестила цялата суматоха около организацията на сватбата — намеси се Джен, която умееше да открива хубавото във всяка една ситуация.

— Но ако ти трябва помощ, ние сме насреща — добави Грейви.

Поло се изкашля в знак на съгласие.

— Ами Саймън? — изведнъж попита Джен.

Клариса едва не се задави.

— Какво Саймън?

Нещо в погледа й ги накара да сменят бързо темата. Те разцелуваха приятелката си, поздравиха я за смелото решение и се впуснаха в обсъждане на собствените си сватби — любима тяхна тема, между другото.

— За какво си говорите? — попита присъединилата се с цял час закъснение към компанията Сузи.

— За нищо особено — отвърнаха те в един глас.