Мъжеядката
- Автор: Грэйзер Джиджи Леванджи
- Год: 2004
- Язык: болгарский
- Год: Прозорец
- ISBN: 9547333720
- Переводчик: Йолина Миланова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Мъжеядката». Краткое содержание книги:
Сега Саймън беше важна клечка в едно звукозаписно студио — занимаваше се с мениджмънт и реклама и имаше вземане-даване със звезди като Гуен Стефани или онази изгряваща латинодива (как й беше името?). Винаги когато (съвършено случайно) срещнеше името му в „Пийпъл“ или „Стил“, Клариса потръпваше от неприязън. Стигна до там, че помоли майка си да преглежда предварително списанията и да унищожава всеки материал, в който се споменава омразното име.
И така, стигнахме до номер три.
3) Чукане от любопитство. „Чудя се дали го бива в леглото?“ — нещо такова. Е, нищо не пречи да провериш. Отличава се от чукането за разнообразие по това, че при последното може и да липсва любопитство.
4) Чукане от скука. „Сега какво — дали да се прибера вкъщи и да гледам поредния епизод от «Приятели» за осми път или да се изчукам с този тип?“
5) Чукане от отчаяние. „Вече шест месеца съм на сухо и ако в близкия половин час не ми излезе късметът (все едно с кого), ще помоля майка си да ме уреди с дебелия син на най-добрата си приятелка.“
Списъкът продължаваше с чукане заради приключението (със сърфиста, на когото окото не трепва пред гигантските вълни), чукане с религиозен елемент, с изследователски характер и т.н.
Интересно, към коя ли категория спадаше сексът с Аарон? Нямаше нито любов, нито страст. Нямаше и скука (може би щеше да се появи с течение на времето). Най-вероятно влизаше в графата „чукане за постигане на целите“. Да, несъмнено. Клариса беше експертът в това отношение. Владееше до съвършенство старите изпитани тактики и ги прилагаше с хладна пресметливост (под маската на пламенна страст). В дъното на всичко обаче винаги беше някакъв скрит мотив — да речем, покана за гостуване на личния карибски остров на „секси дядото“ Мик Джагър, или, както в конкретния случай, заставане пред олтара.
Но може би това щеше да е само началото. Не беше изключено в един момент да се появят и чувства и „чукането“ да се превърне в истинско „правене на любов“ с всички непогрешими, макар и рядко срещани жестове — сплетени ръце, слято дихание, потънали един в друг погледи… прекалено хубаво, за да бъде истина.
Но така й се искаше да изпита всичко това отново…
Клариса отвори очи, тръсна глава и проследи с показалец с изящно оформен френски маникюр списъка на кетърингови фирми. Имаше да проведе още толкова телефонни разговори, а не разполагаше с много време. Организирането на сватбено тържество беше черна работа, къртовски труд.
Бронзовият часовник, придържан от двама голи бронзови мъже, показваше 11:05 часа. Аарон все още не се беше появил на партито. Саскуоч вече беше тук и ухажваше три невръстни кандидатки за слава. Старият й познайник беше известен със способността си да открива изгряващи таланти. Може да се каже, че той (по-точно леглото му) беше първата спирка по пътя към върха.
„Гръм да го удари!“, пожела мислено Клариса и злорадо си го представи как получава сърдечен пристъп след злоупотреба с хероин и езикът му увисва на една страна.
Тони Би я ощипа дружески по задника — не му беше особено лесно през впития кожен панталон на Гучи.
— А къде е Прекрасният принц? — озърна се той. — Или, по-скоро, Прясното месо?
Той лъсна зъби в ослепителна усмивка.
Тони Би беше най-добрият й приятел от гимназията — момчето с най-бедните родители (живееха в мизерен апартамент от петдесетте години), но с неизчерпаемо чувство за хумор.
Преди три години той беше направил голям удар в мрежата — беше му хрумнала гениалната идея да предлага дипломни и курсови работи срещу съответното заплащане. Беше започнал с минимален начален капитал (сума, останала в наследство след смъртта на баба му). Откупуваше работите на отлични студенти и ги изпращаше на всички нуждаещи се по имейла. Постепенно империята му се беше разраснала и в момента обхващаше колежи и университети от Мичиган и Пенсилвания чак до Източното крайбрежие (включително Харвардския, Иейлския и Принстънския). Така за нула време Тони Би беше успял да натрупа цяло състояние (при това съвсем законно!). В момента беше по-богат от всеки от бившите си съученици — толкова богат, че дори не се налагаше да използва фамилното си име (и без това беше прекалено етническо). Правеше луди пари и живееше в район, достъпен само за „избраници на съдбата“.