Мъжеядката

— Обичам Фред Астер — замечтано каза Аарон. — И това съвпадение… Просто невероятно.

— Наистина е бил голяма работа — съгласи се Клариса. Разбира се, че знаеше кой е Фред Астер — беше го гледала в един филм едва тригодишна, а баба й, майката на баща й, беше танцувала с него на едно парти.

Сама се учуди на реакцията си. Не че не го харесваше, но обикновено не се съгласяваше така лесно. Обичаше да противоречи — просто от любов към спора.

— Бях много болнаво хлапе и прекарах голяма част от детството си на легло. Единственото ми развлечение бяха черно-белите филми — „Шапката“, „Прясно разведен“…

Клариса кимна. Само до преди два дни не беше и чувала тези имена, но вече можеше да участва пълноценно в разговора.

— А кое е любимото ти вариететно шоу от седемдесетте?

— Съжалявам — засмя се Аарон. — Тук съм пас. Не познавам репертоара на „Бродуей“. Само черно-белите филми.

Междувременно я беше развел из къщата, беше й показал великолепната зелена морава и бяха седели един до друг на градинската пейка, също като във филм с Кларк Гейбъл и Джийн Харлоу. Оставаше само да си разменят целувки.

Което не пропуснаха да направят.

— Ти си чудесно момиче, знаеш ли? — каза Аарон, докато галеше ръката й над лакътя.

Клариса се чувстваше малко неловко — според нея голите й ръце не бяха най-привлекателната част от тялото й. Когато се самоиронизираше (а тя го правеше доста често), ги оприличаваше на наденички.

Искаше й се Аарон да спре… Не, всъщност искаше й се да не спира. Докосването му беше толкова възбуждащо. Странно как някои мъже успяваха да намерят слабото ти място и да те накарат да се размекнеш?

— Клариса?

Харесваше й как Аарон произнасяше името й. Изричаше го така, като че ли всеки звук беше от значение.

От уредбата се разнесе музика. Звучен мъжки глас пееше за любов.

Аарон я прегърна през кръста и тихо попита:

— Мога ли да те поканя на танц?

Миг по-късно вече танцуваха. Клариса успяваше някак да налучка стъпките и да следва партньора си сравнително грациозно въпреки тесните кожени панталони и високите токчета.

Романтиката би била пълна, ако Клариса не се притесняваше, че панталонът й може да се сцепи. И действително опасността не беше малка.

— Защо съм толкова заинтригуван? — промълви като на себе си Аарон.

Погледите им се срещнаха и потънаха един в друг. Клариса беше леко шокирана. В Лос Анджелис мъжете и жените рядко се гледаха в очите. Дори когато флиртуваха.

Аарон я завъртя. Клариса се почувства лека като перце. Безтегловна. И беззащитна.

Беше крайно време да премине към отбранителната тактика.

Тя се прозя.

— Скучаеш ли? — усмихна се Аарон. — Нали си чела светските хроники и знаеш колко много актриси и модели биха дали мило и драго да са на твое място.