Мис Съвършенство
- Автор: Shepard Sara
- Серия: Pretty Litle Liars #3
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Год: Ергон
- ISBN: 978-954-962-529-5
- Переводчик: Доротея Райкова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Мис Съвършенство». Краткое содержание книги:
Слуховете процъфтяват сред именията, мерцедесите и идеално подрязаните живи плетове в оазиса за богаташи — градчето Роузууд, Пенсилвания. Зад огромните си очила „Гучи“, под перфектните си маркови дрешки, всеки тук има нещо за криене — особено гимназистките Спенсър, Ариа, Емили и Хана…
Те трупат тайни, стари и нови — те просто не могат да се държат добре и да бъдат мили и послушни куклички! Те са малки сладки лъжкини! Но „А“ няма да ги изпусне от ноктите си; „А“ знае подробности за всичките им скандали и с всеки сразяващ SMS им пали фитила, естествено в най-ужасния момент, изпращайки отмъстителни текстове, от които им се вие свят, проклетият „А“ (той, или тя — знае ли човек?!) побърква от страх сладурите и ги кара да вярват, че… „Най-важното в живота е да си глупав“.
Но докато едни въздишат „Ах, този дворцов живот!“, някой се целува в пещта, а друг здраво се подхлъзва (или го подхлъзват) и кадрилът от стряскащи изненади се вихри с пълна сила, неуморният и невидим „А“ ще има още поводи да възкликва тържествуващо:
„Стегнете се мацки! Нищо не е такова, каквото изглежда! Мляс!“
Те завършиха обиколката и Спенсър се спря пред Мелиса и Иън. Сестра й се бе облякла по същия начин, както майка й по-рано — тесни дънки, бяла тениска и скъп часовник на Диор. Тя дори се бе напръскала с „Шанел №5“, също като мама. Какъв перфектен клонинг, помисли си Спенсър.
— Какво правиш тук? — попита тя, останала без дъх.
Мелиса се подпря на облегалката на едната пейка и старинната й златна гривна зазвъня на китката й.
— Какво, нима каката не може да погледа как малката й сестричка си играе? — Но след това захаросаната й усмивка изчезна и тя прегърна Иън през кръста. — Освен това гаджето ми ти е треньор.
Спенсър сбърчи нос. Тя винаги бе подозирала, че Мелиса така и не забрави Иън. Бяха скъсали скоро след дипломирането им. Иън беше все така сладък с русата си, къдрава коса, идеални телесни пропорции и мързелива, арогантна усмивка.
— Браво на теб — каза Спенсър, умирайки от желание да сложи край на този разговор. Колкото по-малко говореше с Мелиса, толкова по-добре — поне докато не приключеше „Златната орхидея“. Щеше й се съдиите да побързат малко и да отхвърлят изплагиатстваното есе на Спенсър.
Тя се пресегна за раницата си, измъкна наколенките, сложи ги на коленете си и здраво ги стегна. След това ги развърза и ги затегна още по-здраво. Разви навитите си чорапи и после отново ги нави. Повтаряй, повтаряй, повтаряй.
— Някой днес е много кисел — подразни я Мелиса. После се обърна към Иън. — Ти чу ли голямата новина? Тя спечели „Златната орхидея“. От „Филаделфия Сентинъл“ ще идват да правят интервю с нея тази седмица.
— Не съм спечелила — излая Спенсър. — Само съм номинирана.
— О, аз съм сигурна, че ще спечелиш — престорено се усмихна Мелиса по начин, който само Спенсър можеше да разгадае. А когато след това й намигна, Спенсър усети как я залива паника. Да не би тя да знаеше?
Иън подсвирна.
— „Златна орхидея“? По дяволите! Сестрите Хейстингс — умни, красиви и атлетични. Само да видиш как Спенсър лети по терена, Мел. Тя играе център-нападател.
Мелиса сви начервените си устни замислено.
— Помниш ли когато треньорът ме сложи да играя в центъра, защото Зое получи травма? — изчурулика тя на Иън. — Вкарах два гола. И то в една четвърт.
Спенсър стисна зъби. Знаеше си, че Мелиса нямаше да остане великодушна дълго време. И ето, тя отново успя да превърне нещо съвсем невинно в повод за състезание. Спенсър прелисти дългия списък в главата си, търсейки подходяща маскирана като любезност обида, но просто реши да се откаже. Не бе сега моментът да започва война с Мелиса.
— Сигурно е било страхотно, Мел — отстъпи тя. — Обзалагам се, че си била много по-добър център-нападател от мен.
Сестра й замръзна. Малкото чудовище, за което Спенсър бе сигурна, че обитава главата на Мелиса, се обърка. Очевидно не бе очаквала от нея толкова мил отговор.
Спенсър се усмихна на сестра си и на Иън. Той задържа погледа й за момент, след което заговорнически й намигна.
Спенсър усети как стомахът й се преобръща. Тя все още настръхваше всеки път, когато Иън я поглеждаше. Дори след три години помнеше всяка подробност от целувката им. Иън бе облечен с мека сива тениска на Найк, зелени армейски къси панталони и кафяви спортни обувки Мерил. Миришеше на окосена трева и канелена дъвка. Спенсър просто го бе целунала за довиждане по бузата — лек флирт, нищо повече. В следващата минута той я бе притиснал към колата си. Спенсър бе толкова изненадана, че дори не затвори очи.
Иън наду свирката, откъсвайки Спенсър от мислите й. Тя изтича към групичката момичета от отбора, следвана от Иън.
— Добре, момичета — Иън плесна с ръце. Отборът го заобиколи. — Моля ви, не ме мразете, но днес ще правим къс спринт, патешко ходене и бягане по хълма. Треньорът нареди.
Всички, освен Спенсър, изстенаха.
— Казах ви да не ме намразвате за това! — извика Иън.
— Не може ли да правим нещо друго? — изплака Кирстен.
— Просто мислете за това как ще сритаме задниците на „Притчард“ — каза Иън. — Ако успешно изпълните всички упражнения, утре след тренировката ще ви заведа в „Мерлин“. Целият отбор се разкрещя от радост. „Мерлин“ бе прочут с нискокалоричния си сладолед, който бе много по-вкусен от пълномаслените си събратя.