Мис Съвършенство
- Автор: Shepard Sara
- Серия: Pretty Litle Liars #3
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Год: Ергон
- ISBN: 978-954-962-529-5
- Переводчик: Доротея Райкова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Мис Съвършенство». Краткое содержание книги:
Слуховете процъфтяват сред именията, мерцедесите и идеално подрязаните живи плетове в оазиса за богаташи — градчето Роузууд, Пенсилвания. Зад огромните си очила „Гучи“, под перфектните си маркови дрешки, всеки тук има нещо за криене — особено гимназистките Спенсър, Ариа, Емили и Хана…
Те трупат тайни, стари и нови — те просто не могат да се държат добре и да бъдат мили и послушни куклички! Те са малки сладки лъжкини! Но „А“ няма да ги изпусне от ноктите си; „А“ знае подробности за всичките им скандали и с всеки сразяващ SMS им пали фитила, естествено в най-ужасния момент, изпращайки отмъстителни текстове, от които им се вие свят, проклетият „А“ (той, или тя — знае ли човек?!) побърква от страх сладурите и ги кара да вярват, че… „Най-важното в живота е да си глупав“.
Но докато едни въздишат „Ах, този дворцов живот!“, някой се целува в пещта, а друг здраво се подхлъзва (или го подхлъзват) и кадрилът от стряскащи изненади се вихри с пълна сила, неуморният и невидим „А“ ще има още поводи да възкликва тържествуващо:
„Стегнете се мацки! Нищо не е такова, каквото изглежда! Мляс!“
— Добре ли си? — попита тя. Али й се усмихна.
— Студено ми е — обясни тя.
Но струваше ли си да споменава за подозренията си? Изглежда, че нямаше нищо, но нямаше как да разбере какво точно търсеше полицията.
— Изглеждаше си съвсем наред — бавно каза Спенсър.
Уайлдън впери поглед в нея.
— Знаеш ли, по-голямата ми сестра много приличаше на Алисън. Тя също бе лидер в нейната групичка. Каквото кажеше, нейните приятелки го изпълняваха. Каквото и да е. И те пазеха всичките й тайни. И при вас ли беше така, момичета?
Хапа сви пръстите на краката си, внезапно раздразнена от посоката, в която бе поел разговорът.
— Не знам — промърмори Емили. — Може би.
Уайлдън погледна надолу към вибриращия си клетъчен телефон, защипан за кобура му.
— Извинете ме — Той тръгна към гаража, като откачи телефона от колана си.
Веднага щом се отдалечи достатъчно, че да не може да ги чува, Емили въздъхна тежко.
— Момичета, трябва да му кажем.
Хана присви очи.
— Какво да му кажем?
Емили стисна ръце.
— Джена е сляпа. Вината за това е наша.
Хана поклати глава.
— Мен не ме бройте. Освен това Джена е добре. Сериозно. Забелязахте ли, че носи слънчеви очила на Гучи? За да се сдобиете с такива, трябва да се запишете и да чакате поне година — намират се по-трудно и от чанта на Бъркин.
Ариа се нахвърли върху Хана.
— Ти от коя слънчева система идваш? На кого му пука за очилата на Гучи!
— Ами със сигурност не и на някой като теб — изтърси Хана.
Ариа стисна зъби и се облегна назад.
— Какво би трябвало да означава това?
— Мисля, че знаеш много добре — озъби се Хана.
— Момичета — рече предупредително Спенсър.
Ариа въздъхна и обърна лице към страничния двор. Хана се загледа в острата й брадичка и римския нос. Дори профилът на Ариа не бе красив като нейния.
— Трябва да му кажем за Джена — повтори Емили.
— Както и за А. Полицията трябва да се заеме с това. Не е наша работа.
— Нищо няма да му казваме и това е — изсъска Хана.
— Да, Емили, не съм сигурна за това — бавно каза Спенсър, почуквайки с ключовете си по една от широките летви на масата. — Това е важно решение, което ще засегне живота ни.
— И преди сме говорили за това — съгласи се Ариа.
— Освен това А. вече го няма, нали?
— Изобщо няма да споменавам за вас — възрази Емили, като скръсти ръце на гърдите си. — Но ще му кажа. Според мен това е правилната постъпка.
Телефонът на Ариа изчурулика и всички подскочиха. След това телефонът на Спенсър завибрира и започна да подскача към ръба на масата. Блекберито на Хана, което тя бе прибрала отново чантата си, издаде приглушен звън. Малката нокия на Емили също издаде старомоден телефонен звън.
За последен път телефоните на момичетата звъняха заедно на погребението на Али. — Хана изпита същото усещане както когато баща й я заведе за пръв път на въртележката в роузуудския панаир — зашеметяване и гадене. Ариа отвори телефона си. После Емили, след това Спенсър.
— О, Господи! — прошепна Емили.
Хана дори не си направи труда да извади своето блекбери. Вместо това се наведе и погледна към екрана на сайдкика на Спенсър.
Наистина ли помислихте, че съм изчезнал? Ама моля ви се! През цялото време ви наблюдавах. Всъщност може би точно сега ви наблюдавам. И момичета — ако кажете на НЯКОГО за мен, ще съжалявате.