Мис Съвършенство

— Добре ли си? — Шон отмести за миг очи от тесния, криволичещ път.

Ариа му прочете съобщението от Байрън.

— Можеш ли да си представиш? — попита го тя накрая. — Звучи така, сякаш има нужда да се занимава с нещо, докато чака оная мръсница да си свърши часовете.

— Какво смяташ да правиш?

— Да не ходя. — Ариа потръпна, като си припомни моментите, в които бе виждала баща й и Мередит заедно. В седми клас двете с Али ги бяха хванали да се целуват в колата на баща й, а след това, преди няколко седмици, двамата с по-малкия и брат Майк ги засякоха в бар „Виктъри“. Мередит бе казала на Ариа, че двамата с Байрън са влюбени, но как беше възможно това? — Мередит е унищожителка на семейства. Тя е по-лоша дори от Хестър Прин!

— Кой?

— Хестър Прин. Тя е главната героиня от „Алената буква“ — разглеждаме я в момента в час по литература. В нея се разказва за една жена, която извършва прелюбодейство и целият град започва да я отбягва. Според мен Роузууд трябва да отбягва Мередит. Градът се нуждае от позорен стълб, на който да я унижи.

— Какво ще кажеш за онзи кол на панаира? — предложи Шон, като намали, докато изпреварваха един колоездач. — Нали се сещаш за дървения уред с дупките, в които си пъхаш главата и ръцете? После те заключват и ти просто си стоиш там. Толкова снимки сме си направили с това нещо.

— Идеално е — почти извика Ариа. — А Мередит заслужава да й се изпише на челото „крадла на съпрузи“. Просто пришиването на червена буква А към роклята й няма да бъде достатъчно.

Шон се засмя.

— Звучиш така, сякаш „Алената буква“ страшно ти харесва.

— Не знам, прочела съм едва осем страници. — Ариа внезапно се умълча, сякаш се бе сетила нещо. — Всъщност, почакай. Остави ме пред „Холис“.

Шон я погледна с крайчеца на окото си.

— Ще се срещнеш ли с него?

— Не точно — лукаво се усмихна тя.

— Дооообре… — Шон подмина няколко пресечки в студентския квартал на „Холис“, който бе пълен с тухлени и каменни сгради, стари бронзови статуи на основателите на университета и стотици небрежно облечени студенти, яхнали велосипедите си. Спря колата на паркинга на университета и я погледна разтревожено.

— Нали не смяташ да направиш нещо незаконно?

— Не. — Ариа го целуна леко. — Не ме чакай. Оттук мога да се прибера и пеша.

Тя изпъна рамене и се отправи към главния вход на колежа по изкуства. Съобщението на баща й се появи пред очите й. „Аз съм в сградата, чакам Мередит да свърши часовете си.“ Самата Мередит бе казала на Ариа, че преподава студийно изкуство в „Холис“. Тя се промъкна край охранителя, който трябваше да проверява личните карти, но вместо това гледаше мач на „Янките“ на портативния си телевизор. По нервите й течеше такова напрежение, сякаш бяха незаземени жици.

В сградата имаше само три студиа, които бяха достатъчно големи, за да поберат класове по рисуване. Ариа беше наясно с това, защото в продължение на години бе посещавала курсове по рисуване в „Холис“. Днес беше заета само едната стая, което означаваше, че точно тя й е необходима. Ариа се втурна през вратата и веднага усети миризмата на терпентин и непрани парцали. Дванайсетте студенти, които бяха подредили стативите си в кръг, се обърнаха към нея. Единственият човек, който не помръдна, бе сбръчканият, плешив, абсолютно гол възрастен модел, който стоеше в средата на стаята. Той бе изпъчил хилавите си гърди напред, поставил ръце на кръста, и дори не мигна. Ариа направо му се възхити.