Мис Съвършенство
- Автор: Shepard Sara
- Серия: Pretty Litle Liars #3
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Год: Ергон
- ISBN: 978-954-962-529-5
- Переводчик: Доротея Райкова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Мис Съвършенство». Краткое содержание книги:
Слуховете процъфтяват сред именията, мерцедесите и идеално подрязаните живи плетове в оазиса за богаташи — градчето Роузууд, Пенсилвания. Зад огромните си очила „Гучи“, под перфектните си маркови дрешки, всеки тук има нещо за криене — особено гимназистките Спенсър, Ариа, Емили и Хана…
Те трупат тайни, стари и нови — те просто не могат да се държат добре и да бъдат мили и послушни куклички! Те са малки сладки лъжкини! Но „А“ няма да ги изпусне от ноктите си; „А“ знае подробности за всичките им скандали и с всеки сразяващ SMS им пали фитила, естествено в най-ужасния момент, изпращайки отмъстителни текстове, от които им се вие свят, проклетият „А“ (той, или тя — знае ли човек?!) побърква от страх сладурите и ги кара да вярват, че… „Най-важното в живота е да си глупав“.
Но докато едни въздишат „Ах, този дворцов живот!“, някой се целува в пещта, а друг здраво се подхлъзва (или го подхлъзват) и кадрилът от стряскащи изненади се вихри с пълна сила, неуморният и невидим „А“ ще има още поводи да възкликва тържествуващо:
„Стегнете се мацки! Нищо не е такова, каквото изглежда! Мляс!“
Тя забеляза Мередит, която се бе облегнала върху една маса до прозореца в дъното. Забеляза дългата й, буйна коса. Забеляза розовата мрежа, татуирана на китката й. Мередит изглеждаше силна и самоуверена, а бузите й бяха покрити с дразнеща, здравословна розовина.
— Ариа? — извика Мередит в проветривата огромна стая. — Каква изненада.
Ариа се огледа. Всички студенти бяха подредили боите и четките си край платната си. Тя се приближи до най-близкия човек, грабна една грамадна четка, топна я в бурканчето с червена боя и хукна към Мередит, оставяйки след себе осеят с червени капчици под. Преди някой да успее да направи нещо, Ариа надраска едно голямо, несъразмерно А върху лявата страна на нежната бяла мрежеста рокля на Мередит.
— Сега всички ще разберат какво си направила! — изръмжа Ариа.
Без да остави на Мередит възможност да реагира, тя се врътна и излетя от стаята.
Когато отново се озова отвън, на голямата зелена морава пред „Холис“, тя избухна в луд ликуващ смях. Не беше точно надпис „крадла на съпрузи“ върху челото, но бе напълно достатъчно. Ето, Мередит. Това заслужаваш.
6.
На тренировката по хокей на трева в понеделник следобед Спенсър дръпна доста пред съотборничките си по време на загряващата обиколка на игрището. Денят бе необичайно топъл и момичетата се движеха малко по-бавно от обичайното. Кирстен Галън се напъна да я настигне.
— Чух за „Златната орхидея“ — каза задъхано тя, пристягайки русата си опашка. — Това е страхотно!
— Благодаря — сви глава между раменете си Спенсър. Невероятно колко бързо се разпространяваха новините в „Роузууд дей“ — самата тя бе разбрала за това от майка си едва преди шест часа. Оттогава поне десет души я бяха поздравили.
— Разбрах, че Джон Майер е спечелил „Златната орхидея“, когато е бил в гимназията — продължи Кирстен. — За някакво есе върху теория на музиката.
— Ъх. — Спенсър бе абсолютно сигурна, че Джон Майер не е печелил — тя знаеше всичките лауреати през последните петнайсет години.
— Обзалагам се, че ще спечелиш — каза Кирстен. — И после ще те дават по телевизията! Може ли да дойда с теб на дебюта ти в шоуто „Днес“?
Спенсър сви рамене.
— Конкуренцията е много жестока.
— О, я стига — Кирстен я тупна по рамото. — Винаги си била толкова скромна.
Спенсър стисна зъби. Колкото и да се мъчеше да омаловажи цялата работа със „Златната орхидея“, реакцията на всички беше една и съща. Ти задължително ще спечелиш. Приготви се за телевизията. Това направо я подлудяваше. Цял ден толкова нервно пренареждаше парите в портмонето си, че накрая една двайсетачка се скъса по средата.
Треньор Макрийди наду свирката и извика:
— Странично бягане!
Отборът веднага се обърна и започна да тича настрани. Те приличаха на състезатели по обяздване на коне в „Девън Хорс шоу“.
— Чу ли за Роузуудския воайор? — попита Кирстен, пухтейки. Страничното бягане бе по-трудно, отколкото изглеждаше. — Снощи разказваха за него по всички новини.
— Да — промърмори Спенсър.
— Той е от твоя квартал. Крие се в гората.
Спенсър заобиколи едно разкопано място на терена.
— Най-вероятно е някакъв нещастник — изпуфтя тя, но не можеше да не се сети за А.
Колко пъти А. й беше изпращал съобщения за разни неща, които никой друг не би могъл да види? Тя се вгледа в горичката, почти убедена, че вижда някаква неясна фигура. Но там нямаше никой.
Отново започнаха да бягат нормално, като заобиколиха изкуственото езерце с патиците, градината със скулптурите и царевичното поле. Когато започнаха да се приближават към скамейките, Кирстен възкликна и посочи към ниските метални пейки, където момичетата бяха оставили екипировката си.
— Това не е ли сестра ти?
Спенсър потрепна. Мелиса стоеше до Иън Томас, техният нов помощник-треньор. Това бе онзи същият Иън Томас, с когото Мелиса ходеше, когато Спенсър бе в седми клас — и същият Иън Томас, който преди няколко години бе целунал Спенсър пред дома й.