Мис Съвършенство

— Какво ще кажеш да го направим по-открито?

— Открито? — повтори Емили.

— Да. — Мая прокара показалец по ръката на Емили и кожата й настръхна. Емили усети мириса на банановата й дъвка, който направо я опияняваше.

— Има предвид да сме заедно у вас. Да сме заедно в училище. Ние. Знам ли. Наясно съм, че не си готова за това, Ем, но е много трудно да прекарваме цялото си време на този камък. Какво ще правим, когато застудее?

— Ами ще идваме тук с кожуси — пошегува се Емили.

— Сериозно говоря.

Емили гледаше как силният вятър удря клоните един в друг. Въздухът изведнъж замириса на изгорели листа. Тя не можеше да покани Мая вкъщи, защото майка й вече бе дала ясно да се разбере, че не иска те двете да са приятелки по ужасни, почти със сигурност расистки причини. Но Емили не възнамеряваше да обяснява точно това на Мая. А колкото до другото, да излизат заедно — не. Тя затвори очи и си представи снимката, която А. й бе пратил не много отдавна — онази, на която Емили и Мая се целуваха в кабинката за снимки на купона у Ноъл Кан. Тя примигна. Все още не бе готова да се разкрие пред хората.

— Съжалявам — каза Емили, — но за момента положението ме устройва.

Мая въздъхна.

— Добре — каза тя, имитирайки магаренцето Йори.

— Ще трябва да се примиря с това.

Емили се загледа във водата. Две сребристи рибки плуваха плътно една до друга. Щом едната завиеше, другата я следваше. Бяха като онези двойки, които не можеха да дишат един без друг, когато се наложеше да бъдат разделени. Тя леко се натъжи, когато осъзна, че двете с Мая никога няма да бъдат такава двойка.

— И така — каза Мая, — нервна ли си заради състезанието утре?

— Нервна ли? — намръщи се Емили.

— Всички ще бъдат там.

Емили сви рамене. Тя бе участвала в много по-мащабни състезания — на националните финали миналата година дори имаше телевизионни екипи.

— Изобщо не съм разтревожена.

— Ти си много по-смела от мен. — Мая отново обу червената си маратонка.

Но Емили не беше съвсем сигурна в това. Мая като че ли не се боеше от нищо — тя пренебрегваше правилата, които ги задължаваха да носят униформата на „Роузууд дей“, и всеки ден идваше на училище с бялото си дънково яке. Тя пушеше марихуана на прозореца, когато родителите й бяха в магазина. Поздравяваше деца, които не познаваше. До известна степен тя приличаше на Али — не се страхуваше от нищо. Може би точно това бе причината Емили да си падне и по двете.

Мая не се страхуваше и от още нещо — да показва каква е, какво иска и с кого иска да бъде. Не я притесняваше това, че хората ще разберат. Мая искаше да бъде с Емили и нищо не можеше да я спре. Може би един ден Емили щеше да стане смела като Мая. Но ако зависеше от нея, това щеше да стане в един безкрайно далечен ден.