Под повърхността на звяра
- Автор: Лей Лора
- Серия: Breeds #2
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Под повърхността на звяра». Краткое содержание книги:
Рони Андрюс е влюбена в Тайбър от единадесетгодишна. Когато той я изоставя, на нея не й остава нищо друго, освен да продължи живота си сама. Но след една съдбоносна целувка, Рони вече не може да живее далеч от него.
Какво би направил един мъж, ако пусне телевизора и види, че единствената жена, когато някога е означавала нещо за него, е преследвана от гладни за сензации репортери заради него?
Тайбър Уилямс е един от петимата, наричащи себе си Породи. Винаги е знаел, че Вероника е специална. Дълги години се е борил с животното в себе си и чувствата си към нея, за да може тя да има живота, който заслужава. Но белегът на шията й променя всичко. Тя му принадлежи по законите на природата и никой, нито продажният й баща, нито Съвета по генетика, не могат да попречат на съдбата…
Камерата даде близък план на затворения прозорец, когато Рони погледна назад. Изражението й бе сковано от ужас, очите й бяха като стъклени, пълни със сълзи, ризата й почти бе съдрана по тялото й и се виждаха синините по ръцете и извивката на гърдите й.
Всеки инстинкт в тялото на Тайбър се събуди. Той бе разбрал преди години, че Рони е различна, специална. Че нещо в нея го привлича, както нищо друго. Да стои далеч от нея, както го бе помолила, бе най-трудното нещо в живота му. Да остане далеч от нея сега, би било невъзможно.
— Трябват ми Танер и Кейбъл — грубите бенгалски породи бяха както очарователни, така й свирепи, както той самият можеше да бъде. — Шера…
— Търся ги — Шера вече бе сложила телефона на ухото си и даваше заповеди. Оръжия, припаси и хеликоптер на разположение — полетът до окръга щеше да отнеме малко повече от час, но ако шофираха щеше да им е необходим цял ден. — Да си готов за тръгване след двадесет минути — обърна се тя към Тайбър.
Мъжът проследи с поглед как камиона, се завъртя под остър ъгъл, разби оградата и изчезна нагоре по тясната уличка. Предаването беше на живо и се излъчваше във всички държави. Тайбър изруга тихо. Всеки шибан учен и войник от Съвета по генетика най-вероятно гледаха същото предаване. А той знаеше дяволски добре, че няколко от тези войници се намират в Санди Хоук.
Джон О’Брайън беше добър човек. Приятелството му с Калън бе споменато в репортажите, както и слуховете, че е полудял през последните месеци. Но той все пак бе сам и въпреки военното си обучение, не можеше да се справи с хората, с които разполагаше Съветът.
— Калън. Изпрати някой при нея — извика Тайбър на водача на Прайда почти разсеяно, усещайки как целият свят е съсредоточен върху повторението на атаката.
— Разбрах, Тайбър — гласът на Калън бе рязък и опасно студен. — О’Брайън е с нея. Той е добър. Имам представа накъде се е насочил и ще се свържа с него, когато излетите.
— Хеликоптерът е в готовност, Тайбър — докладва Шера. — Натоварен е. В момента Танер и Кейбъл се насочват към него. Всичко е готово.
Очите на Тайбър се присвиха, докато запомняше лицата на хората, които държаха Рони. Някои от тях бяха граждани на малкия окръг, където тя бе израснала, другите двама му бяха непознати. Всички те щяха да си платят.
Сякаш отново чу писъците на Рони, очите й бяха огромни и ужасени, а лицето — бледо. Юмруците му се стегнаха от ярост и едва тогава той усети, ниското, зловещо ръмжене, излизащо от гърлото му.
Мъжът не проговори, преди да излезе от стаята. Завъртя се на пети и бързо се отправи от офиса към входната врата на триетажната сграда. Отвън го чакаше един джип. Младият мъж зад волана, също Котешка порода, натисна педала на газта до долу, докато се придвижваше бързо до площадката за приземяване, където чакаше хеликоптера.
— Успех! — извика по-младият мъж, когато Тайбър скочи от джипа и се отправи към чакащия го самолет.
Той се приведе, докато бягаше към отворената врата на малкия, лъскав хеликоптер и скочи вътре в него. Бе чакал петнадесет месеца, несигурен, нежелаещ да налага своя начин на живот върху някоя жена, най-вече на тази, която от толкова дълго време се опитваше да защити.
— Готово! — изкрещя той, в момента, в който Танер погледна назад от пилотката кабина.
Тайбър сложи слушалките на главата си, пристегна ги и се напрегна, когато се издигнаха. Всяка секунда, която изминаваше, докато стигнеха до нея, му се струваше прекалено дълга. Усмивка изкриви устните му. Бе уважил желанията й през тези месеци, защото още не знаеше за спонтанния процес на чифтосването. Сега животното вътре в него бе свободно да предяви претенциите си над това, което бе негово. Рони можеше да беснее, да се оплаква, да го мрази, докато адът замръзне и се напука. Но тя бе негова. И скоро, много скоро, щеше да открие, че вече няма избор… за нито един от тях.
Глава четвърта
Това не можеше да се случва с нея! Рони се опитваше да убеди себе си, че лудото бягство от града към планините, издигащи се над него, е просто кошмар. Скоро щеше да се събуди. Разбира се, точно това щеше да стане. За всичко бе виновен стресът. Не всеки ден човек научава, че е свързан с нов човешки вид, който дори не е знаел, че съществува.
— Добре ли си? — Джон погледна тревожно към нея от шофьорското място на камиона, а червените му вежди се свиха над светлосините му очи.