Ханибал - врагът на Рим
- Автор: Кейн Бен
- Серия: Ханибал #1
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 9789546559074
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Ханибал - врагът на Рим». Краткое содержание книги:
Денят се изниза бавно без никакви събития.
Най-сетне падна нощта и Ханон пое стражите, които бяха разположени покрай реката на няколкостотин стъпки от двете страни на брода. Известно време броди по брега, като си отваряше очите на четири за евентуален противник. В небето нямаше почти никакви облаци. Безбройните звезди осигуряваха достатъчно светлина, за да вижда сравнително добре, но часовете се точеха, а от другата страна не се забелязваше никакво движение. С наближаването на сутринта Ханон се отегчи и раздразни.
— Къде са тия проклети шибаняци? — промърмори той под нос.
— Сигурно в леглата.
Ханон подскочи. Обърна се и видя Бостар.
— Танит, стресна ме! Какво правиш тук?
— Не можах да заспя.
— И все пак по-добре да беше останал под одеялата. Поне е малко по-топло, отколкото навън — отвърна Ханон.
Бостар клекна с въздишка до него.
— Честно казано, исках да се извиня за станалото снощи със Сафон. Споровете ни не бива да засягат отношенията ни с теб.
— Няма нищо. Аз не биваше да си вра носа, където не ми е работа.
Неловкостта помежду им намаля.
— Тази разправия всъщност е от повече от година — призна след малко Бостар.
Ханон беше благодарен, че мракът скрива изненадата му.
— Какво, обичайното ли? Че е надут и все иска да е пръв?
Зъбите на Бостар проблеснаха, когато той се усмихна тъжно.
— Де да беше само това.
— Не разбирам.
— Започна, след като ти се изгуби в морето.
— Какво?
— Сафон ме обвинява, че ви оставих със Суниатон да отидете за риба.
— Но вие и двамата се съгласихте!
— Той не го вижда по този начин. Така и не си оправихме отношенията, преди да бъда пратен в Иберия, и враждата пламна отново в мига, в който той и баща ни пристигнаха от Картаген след няколко месеца.
— Защо?
— Бяха научили какво се е случило с теб и Суни. Сафон беше бесен. И отново стовари вината върху мен.
— Пиратите ли имаш предвид? — Ханон изведнъж си спомни коментара на Сафон, когато се беше върнал, и обещанието на баща му да му разкаже какво се е случило. — Бях забравил.
— Защото се случват много неща — каза Бостар. — Единственото важно е, че се върна.
— Сега имаме предостатъчно време — отвърна Ханон. — Казвай!
— Било е няколко седмици след изчезването ви. Благодарение на шпионите си баща ни научил за някакви пирати на пристанището. Четирима бяха заловени. След изтезания признаха, че са ви продали със Суни като роби в Италия.
През ума на Ханон преминаха живи картини.
— Знаеш ли имената им?
— Не, съжалявам — рече Бостар. — Разбрах обаче, че капитанът им бил египтянин.
— Точно така! — Ханон потръпна. — Какво е станало с тях?
— Първо били кастрирани. После им счупили ръцете и краката, преди да ги разпънат на кръст — отговори Бостар.
Ханон си представи ужасната сцена.
— Лош начин да умреш.
— Определено.
— Но са си го заслужавали — рязко заяви Ханон. — Двамата със Суни можехме да умрем на арената.
— Знам — с тежка въздишка отвърна Бостар. — Но случилото се с пиратите е променило Сафон по някакъв начин. Оттогава е много по-суров. По-жесток. Видя го как реагира на думите на Замар. Знам, че трябва да убием всеки римлянин, който се опита да пресече реката. Заповедите са си заповеди. Сафон обаче като че ли изпитва удоволствие от това.
— Не е приятно, но не е и краят на света, нали? — каза Ханон в опит да разведри обстановката.
— Това не е всичко — въздъхна Бостар. — Той си мисли, че съм готов на всичко, за да си спечеля благоволението на Ханибал. — И набързо разказа как е спасил живота на Ханибал при Сагунт. — Да беше видял изражението на Сафон, когато Ханибал ме поздрави. Сякаш съм го представил в лоша светлина.
— Това е безумие! — прошепна Ханон. — Сигурен ли си, че си е помислил това?
— Напълно. „Идеалният шибан офицер“, така започна да ме нарича.
Смаяният Ханон замълча за известно време.