Карта от кости
- Автор: Ролинс Джеймс
- Серия: sigma force #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Карта от кости». Краткое содержание книги:
Трагедията е нещо повече от палеж и масово убийство — някой е откраднал безценното съкровище, съхранявано от векове в златната мощехранителница на катедралата — костите на библейските влъхви, легендарните Трима царе.
Капитан Грей Пиърс, ново попълнение в Сигма, повежда своя екип на лов за Драконовия двор, тайно аристократично братство от алхимици, което датира още от Средновековието и се стреми към налагането на нов световен ред с помощта на обвитите в мистика кости.
Екипът на Сигма тръгва по следите на лабиринт от улики — от готическите катедрали на Европа през останките от Седемте чудеса на древния свят до едно мистериозно място, където наука и религия се сливат в заплаха, невиждана от самото сътворение на вселената.
Монсеньорът продължи:
— Древните са търсели източника на първичната светлина, искрата на цялото съществувание. Може би са открили порта към нея или път към постигането й. Говори се, че белият хляб на фараоните е помагал на египетските царе да се отърсват от смъртната си плът и да се въздигат като създания от светлина. Може би древните алхимици накрая се постигнали същото, открили са начин да преминават от този свят в следващия.
— Като пътуването през лабиринта — каза Кат.
— Именно. Лабиринтът може би символизира въздигането им. Оставили са портата тук за други, които да ги последват, но дойдохме ние…
— Твърде рано — прекъсна го изведнъж Рейчъл, сякаш обзета от внезапно вдъхновение.
— Или твърде късно — добави Грей. Думите току-що се бяха появили в главата му, сякаш от нищото, като блясък на фотографска светкавица, която го е ослепила за миг.
Рейчъл го погледна. Вдигна ръка и разтърка челото си.
Той съзря подобно на собственото си объркване в очите й, сякаш и нейните думи бяха дошли по своя воля. Надникна над ръба на нивото към напукания стъклен под долу, после отново обърна поглед към нея.
Може би не само Раул бе засегнат от светлината.
Дали някакво ехо не беше се задържало и в тях? Някакво разбиране, някакво последно послание?
— Твърде късно… или твърде рано — продължи Вигор и поклати глава. — Където и да са избягали древните със своите съкровища — в миналото или в бъдещето, — на нас са оставили само настоящето.
— За да си създадем свои собствени рай или ад — каза Монк. Продължиха да се изкачват мълчаливо, ниво след ниво.
На най-горното ги чакаше група френски полицаи, както и един добре познат им човек.
— Командире — каза Пейнтър. — Радвам се да ви видя. Грей поклати глава.
— И представа си нямате аз колко се радвам.
— Хайде да се качваме горе.
Преди да са помръднали, Вигор се отдели от ръката на Монк.
— Чакайте. — Тръгна неуверено, подпираше се с една ръка на парапета.
— Вуйчо… — разтревожено го повика Рейчъл.
Недалече от тях имаше каменна маса. Изглежда, не всичко от библиотеката беше изчезнало. На масата лежеше книга с кожена подвързия. Стъкления й похлупак обаче го нямаше.
— Каталогът — промълви Вигор със сълзи в очите. — Оставили са каталога!
Понечи да го вдигне, но Рейчъл го бутна внимателно встрани и сама взе книгата. Затвори я и я пъхна под мишницата си.
— Защо са го оставили? — попита Монк, докато прихващаше отново монсеньора.
— За да знаем какво ни чака — отговори Вигор. — Да ни дадат нещо, което да търсим.
— За да размахат пословичния морков пред магарето — каза Монк. — Страхотно. Можеха да оставят сандъче със злато… добре де, може би не със злато… повръща ми се вече от това проклето злато. Диаманти, сандъче с диаманти би било добре.
Закуцукаха към стълбището.
Грей хвърли последен поглед назад. Сега, когато пещерата беше празна, формата й се натрапваше по-отчетливо — конусовидна пирамида с върха надолу. Или горната половина на пясъчен часовник, сочеща надолу към стъкления под.
Но къде беше долната му част?
И изведнъж се сети и промърмори:
— Каквото е горе, такова е долу.
Вигор му хвърли остър поглед през рамо. Грей съзря разбирането и знанието в очите на възрастния мъж. Той вече беше стигнал до същия извод.
Златният ключ бе трябвало да отвори някаква порта, някакъв вход. Към долната част на пясъчния часовник. Но къде? Дали нямаше още една пещера под тази? Едва ли, реши Грей. Някъде обаче катедралата от знание чакаше. Онова, което бе висяло доскоро тук, бе просто отражение на друго място.
Точно както беше казал Монк. Дим и огледала.
Вигор го гледаше. Грей си спомни мисията на кардинал Спера — да опази тайната на влъхвите; той смяташе, че познанието само ще се разкрие, настъпи ли правилният момент.
Може би точно това беше смисълът на живота като път.
Търсенето.
Преследването на истината.
Грей сложи ръка върху рамото на монсеньора.
— Хайде да вървим.
Прегърнал Рейчъл, Грей тръгна нагоре по стълбите. От мрака към светлината.
ЕПИЛОГ
18 август, 11:45
Такома Парк, Мериланд
Грей натискаше педалите по Сидар Стрийт. Приятно му беше да усеща повея на вятъра и жарките слънчеви лъчи по лицето си. Имаше чувството, че през последните три седмици изобщо не е излизал от подземията на Сигма — прескачаше от едно заседание в следващото.