Друидите на Шанара

— Той е като непокътнат, — промълви Дийс. Грубото му лице се набръчка. Той сви устни и в гласа му звучеше удивление. Отиде напред, приведе се, за да погледне по-отблизо и се стъписа. — Само шията и ребрата може би са счупени. Нищо не мога да видя. Малко кръв е останала по ръцете му. Вероятно кръвта на момичето. Погледни — навсякъде има стъпки от Коден. Сигурно Коден го е хванал, но едва ли той го е убил. Как ви се струва това?

Нямаше и помен от Коден. Той бе изчезнал, сякаш че никога не е бил тук. Уокър подуши въздуха, опита се да долови нещо в тишината, затвори очи да види дали ще извика представата на Коден в съзнанието си. Не, магията на Куикнинг го бе освободила.

Веднага, щом веригите са били счупени, създанието се е върнало към своя стар свят, върнало се е към себе си отново. Към предишната мечка. Спомените от онова, което е било, сигурно вече бяха изчезнали. Уокър почувства дълбоко облекчение. В края на краищата, той бе успял да сдържи обещанието си.

— Погледнете му очите — говореше Хорнър Дийс. — Вижте страха в тях. Той не е умрял като щастлив човек, независимо какво го е убило, той е умрял уплашен.

— Може би го е убил Коден — настояваше Морган Лех. Той се отдръпна от тялото му, защото не искаше да го приближава.

Дийс многозначително го погледна.

— Така ли мислиш? Но как тогава го е убил? Какво му е направил, за да го умъртви? Ако все пак го е убил, то трябва да го е сторил много бързо. Та ножът му дори не е изваден от ножницата. Сам виж, Планинецо, забелязваш ли нещо?

Морган колебливо пристъпи напред и погледна надолу.

— Нищо — призна си той.

— Точно както ти казах — подуши Дийс въздуха. — Искаш ли да го обърна обратно, за да го погледнеш и от другата страна?

Морган поклати глава:

— Не — той наблюдава лицето на Пи Ел известно време, без нищо да каже. — Няма значение.

Тогава вдигна поглед към Уокър.

— Не зная какво да мисля. Не е ли странно това? Исках той да бъде мъртъв, но да го убия аз. Зная, че няма значение кой е, нито как е станало, но някак се чувствам измамен, сякаш ми е отнет шанса да си отмъстя.

— Не смятам, че това е така, Морган — тихс отвърна Мрачния чичо. — На първо място не мисля че шансът е бил някога твой.

Планинеца и старият Следотърсач го погледнаха изненадано.

— За какво говориш? — попита го Дийс. Уокър сви рамене.

— Ако аз бях Кралят на Сребърната река и от мен се искаше да пожертвам живота на детето си и го оставя да бъде убито от един главорез, бих направил така, че да съм сигурен, че убиецът няма да избяга. — Той местеше поглед от единия към другия край и обратно. — Може би магията, която Куикнинг е носела заключена в своето тяло, е служила на повече от една цел. Може би.