Друидите на Шанара
- Автор: Брукс Терри
- Серия: the heritage of shannara #2
- Год: 1994
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мария Кръстева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Друидите на Шанара». Краткое содержание книги:
— Уокър — тя отново изрече името му. Ръката й го докосна още веднъж и се появи един единствен образ.
Това беше второто видение на Гримпонт. Тя повдигна очи към неговите.
— Пусни ме да падна — тихо каза тя. Той ясно си представи видението — как стоеше на ръба на тези скали и как Четирите земи се простираха долу, а Куикнинг стоеше до него и черните й очи настоятелно молеха, докато той я блъсна долу.
Тук. Сега. Видението трябваше да се случи.
Той се опита да поклати отрицателно глава, но очите й го спряха, погледът й бе толкова настоятелен, че вдъхваше страх.
— Сбогом, Уокър — прошепна тя.
Той я пусна. Задържа я в прегръдките на ръцете си само още миг и после я пусна в бездната. Сякаш че някой друг го стори вместо него. Някой, който се криеше в него. Едно същество, над което разумът нямаше власт. Чу как Хорнър Дийс извика, поразен от ужас. Чу как Морган започна да вие, без да може да повярва на случилото се. Те се втурнаха към него обезумели, хванаха го грубо и го държаха, докато Куикнинг падаше надолу. Наблюдаваха как пада — като малко вързопче дрехи, а сребристата й коса се носеше зад нея. Гледаха я как цялата просветва.
И тогава се случи нещо невероятно — тя започна да се разпада. Първо над острите ръбове на скалите се разкъса като дреха и всичките й части се разпиляха. Безмълвни, удивени, тримата на ръба над бездната гледаха втренчени надолу, как тя изчезва. Само след секунди и вече я нямаше, тялото й се бе превърнало в прах, която просветваше и блестеше, носена от вятъра.
Под тях Паст Гринт престана да напредва и повдигна глава. Може би знаеше какво щеше да се случи. Може би дори разбираше. Чудовището не се опита да избяга, зачака търпеливо, докато прахът от тялото на Куикнинг се посипа по него. Тогава цялото се разтрепера, извика още веднъж и започна да се свива. Смаляваше се бързо, туловището му се сбръчкваше и изчезваше обратно в земята и от него не оставаше нищо.
Прах покриваше провлака и скалата започна да се променя. Започна да става зелена, покриваше се с цветя и мъх. Кълновете бяха свежи и пълни с живот. Прахът продължаваше да се носи, стигна полуострова на Елдуист и преобразуването продължи. Вековете мрачно подтисничество ка Ул Белк бяха прогонени за мигове. Камъкът на града се срина — стените, кулите, улиците и тунелите бяха разрушени. Всичко отстъпваше пред силата на магията на Куикнинг. Точно както се беше случило в Меадските градини в Кулхавен. Всичко, което съществуваше преди Каменният крал да започне да преобразява нещата, се върна отново към живот. Скалите се разместиха и добиха нови очертания. Дърветата се разлистиха, кривите клони се покриха с летни листа, които проблясваха срещу сивото небе и водата. Разцъфнаха поляни с диви цветя — не толкова, колкото в Кулхавен, защото тук местата винаги са били малко пусти, но пълни с живот и многообразие. Около брега израснаха тръстики и храсти и земята отново се превърна в обикновена крайбрежна равнина. Животът се върна и във въздуха. Той бе изпълнен с аромати на всякакви растения. Мъртвата каменна броня на земята потъваше в спомена. Бавно и постепенно Елдуист изчезна от погледа, бе погълнат обратно от земята и остана в миналото, което му бе дало живот.
Когато преображението приключи, единственото, което остана от Елдуист, бе куполът, в който Каменния крал сам се беше погребал — един самотен сив остров сред зеленината на земята.
— Нищо не можехме да направим, за да я спасим, Морган — тихо обясни Уокър Бо, приведен край съкрушения Планинец, за да бъде сигурен, че той го чува. — Куикнинг бе дошла в Елдуист, за да умре.
Те клекнаха един до друг на ръба на скалата, Хорнър Дийс до тях, и заговориха с приглушени гласове, сякаш тишината, която се бе спуснала над земята след преображението на Куикнинг, бе стъкло, което можеше да се счупи. Някъде далеч шумеше Тайдрейс и се разбиваше в крайбрежната ивица, а писъците на морските птици, които прелитаха, бяха откъслечни и далечни. Магията си бе пробила път в скалите, беше преминала в тях и бе ги бе излекувала от отровата на Паст Гринт, връщайки живота на земята отново. Островните ветрове издухаха облаците и небето се показа на места, тъй че постепенно започна да прониква слънчева светлина.
Уокър погледна Хорнър Дийс, който му кимна окуражително.
— Тя ми позволи да видя всичко, Планинецо, точно преди да умре. Искаше аз да го знам, за да мога да ти го разкажа. Когато бяхме застанали на ръба на скалата, тя докосна бузите ми, и както стояхме загледани в Елдуист, всичко пред нас се разкри. Всички онези тайни, които бе пазила от нас. Всичките й съзнателно скривани мистерии.