Друидите на Шанара

— Но тя успя да върне Меадските Градини просто с едно докосване до земята! — протестираше Морган. Гласът му бе яден и отчаян.

— Меадските Градини да, но Елдуист е далеч по-чудовищен, за да може да бъде променен толкова лесно. Едно просто докосване едва ли би й било достатъчно. Тя е трябвало да влее част от себе си в скалата, да превърне себе си в част от земята — Уокър въздъхна. — Ето защо е избрала Пи Ел. Кралят на Сребърната река, сигурно е знаел, или поне е предусетил, че Шадуините ще изпратят някой, който ще се опита да спре Куикнинг. Не е било тайна коя е тя, нито как може да промени нещата. Тя е била твърде реална заплаха. Трябвало е да бъде отстранена. А един Шадуин, както се оказва, не би имал нужните средства за това. Ето защо е бил изпратен Пи Ел. Пи Ел е вярвал, че неговата цел е тайна, че да убие Куикнинг е негова собствена идея. Но това съвсем не е било така. Идеята е била нейна от самото начало. Тя тъкмо по тази причина го е взела, тъкмо защото баща й й бил казал да го вземе, да вземе със себе си в Елдуист човека и оръжието, които са могли да проникнат през бронята на нейната магия и да й позволят да се трансформира.

— А не можеше ли тя да се промени по собствена воля?

— Тя беше жива, Морган. Точно толкова жива, колкото и ти. Беше първично същество, но с човешки облик. Мисля, че не би могла да бъде нещо друго в този живот. Затова е трябвало да умре, за да осъществи магията си над Елдуист. Обикновено оръжие не би могло да я убие. Тялото й е било неуязвимо срещу всякакви обичайни метали. Нужна е била магия, равностойна на нейната собствена, магия на оръжие като Стиела — и ръцете, и съзнанието на убиец като Пи Ел.

Уокър съвсем леко се усмихна.

— Тя ни призова всичките да й помогнем, защото е получила такава заръка и защото сме били необходими, за да изпълним определена цел. Но също и защото тя ни вярваше. Ако ние я бяхме предали, който и да било от нас, дори и Пи Ел, ако не бяхме направили онова, което тя знаеше, че ще направим, Ул Белк щеше да спечели битката. Земята нямаше да бъде преобразена, Паст Гринт щеше да продължи своя напредък, а Кралството на Ул Белк щеше все повече да се разширява. В съчетание с настъплението на Шадуините всичко щеше да бъде загубено завинаги.

Морган явно се почувства по-добре и най-сетне повдигна очи.

— Тя трябваше да ни каже, Уокър. Трябваше да ни даде да разберем онова, което замисляше.

Уокър леко поклати глава.

— Не, Морган, тъкмо това тя не е можела да направи. Ние нямаше да действаме по същия начин, ако знаехме истината. Кажи ми, ти нямаше ли да се опиташ да я спреш? Ти бе влюбен в нея, Планинецо и тя е знаела, какво означава това.

Морган го гледа известно време с присвити устни и после кимна неохотно.

— Ти си прав, знаела е.

— Не е имало никакъв друг начин. Трябвало е да пази в тайна целта на своето идване тук.