Многоръкият бог на далайна
- Автор: Логинов Святослав
- Язык: болгарский
- Переводчик: Иван Тотоманов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Многоръкият бог на далайна». Краткое содержание книги:
— Здравей, сияйни Еетгон — каза той.
— Здравей и ти — съвсем сериозно отговори Еетгон. — Искам да поговорим.
— Говори тогава.
Но Еетгон мълчеше и Шооран продължи да кърпи жанча си.
Накрая Еетгон бавно и тихо каза:
— Ти, изглежда, си последният истински скитник, който не иска да живее на сухото…
— Не, защо? — възрази Шооран. — Има и други. Макар да не са много.
— И един от тях е илбечът — каза Еетгон. — Искам да говоря с илбеча.
— Не мога да ти помогна.
— Можеш. Сигурно си го срещал. Защото той ходи с ловците и скитниците и сигурно сяда да слуша легендите за Ван. И ще се срещнете пак, защото и двамата ходите по мокрото, а мокрите земи останаха съвсем малко. Така че той ще чуе всичко, което кажеш. Кажи му да спре да строи. Хората не искат повече земя, искат си далайна.
— Заедно с Йороол-Гуй?
— Йороол-Гуй е неизбежното зло. Но той е далайнът, а без далайна не можем да оцелеем. Можем да се обличаме в слама и в кожи от бовери, може да се отучим да ядем чавга и да се научим да обработваме кожата, без да я киснем в нойт. Можем да се научим да правим инструментите си от костите на загиналите си майки и бащи и да забравим какво е това хитин или туткал от рибешки люспи. Но не можем да оцелеем без вода.
— Нещо си се объркал от толкова години живот в алдан-шавара. Май си забравил, че в далайна вода няма. Аз лично съм виждал вода само на сухите земи.
— Не съм. Влагата на далайна може да не прилича на вода, но водата все пак е в нея. Влагата минава през земята, пречиства се и блика на сухите оройхони вече като чиста вода. Мръсната й част пък се превръща в нойт и излиза на мокрото. Така казват и мисля, че са прави. Как иначе можем да обясним, че по мягмар, когато далайнът се надига, от изворите почва да блика повече вода и ручеите и потоците се пълнят?
— Значи вече си имаш придворни мъдреци, така ли? — каза Шооран. — Навремето им се присмиваше. Знаеш ли, според мен те ти казват това, което искаш да чуеш от тях, понеже ядат от ръката ти. Човек може да измисли каквото си ще. И може да е и обратното — може би мягмарът идва, защото водата почва да блика по-силно.
— Това не са празни измислици — каза Еетгон. — Мъдреците пресметнаха всичко съвсем точно. Водата наистина е по-малко. Преди дузина години — не може да си го забравил — нямаше такива суши. Тогава далайнът беше огромен, беше четири и половина двойни дузини оройхони, а сухите оройхони бяха само четири двойни дузини. И вода имаше достатъчно. Сега сушата е два пъти повече, а далайнът намаля шест пъти. Днес всеки нов оройхон все повече влошава нещата. Още малко и водата няма да стига не само за нивите, но и за хората.
— Това истина ли е? — прошепна Шооран.
— Да. Следващата суша ще е още по-страшна, защото единия от четирите залива вече го няма, а останалите са съвсем малки. — Еетгон го погледна в очите. — За пръв път не знам какво да правя. Не знам знаят ли владетелите на другите страни това, което ти казах току-що, не знам дали трябва да им го съобщя. Не знам дали да кажа на хората си истината, или да ги държа в неведение цяла година. Не знам какво мисли за всичко това илбечът и какво мисли да прави. Той може да си има свои причини и хората изобщо да не го интересуват. Но мен ме интересуват. Не мога да го убия, защото рано или късно ще се появи нов илбеч и всичко ще почне отначало. Но този илбеч трябва да спре да строи. И тогава може би ще успеем да спасим нещо.
— Аз… — почна Шооран — обещавам. Не знаех. Ще мина по цялото крайбрежие. Първо тук, после при вана, после при Моертал… ако трябва, ще стигна и до пустите земи. Илбечът ще чуе думите ти. Обещавам… Нови оройхони няма да има.
— Колкото до това да се каже ли на хората истината, ти ще го решиш — каза Еетгон. — Все пак Чаарлах беше учител и на двама ни, макар че обичаше повече теб.
Така свършва животът. Един ден се оказва, че всичко, което си направил, не само е безполезно, но и носи само зло. Любовта ти убива, грижите ти носят гибел. Помощта ти носи смърт и си по-страшен от цяла дузина многоръки дяволи. И когато животът ти свършва, нямаш никакъв изход. Далайнът няма да те вземе, шаварът също е затворен за теб, защото в момента на смъртта ти ще се роди нов илбеч. Хвала на мъдрия Тенгер, че е предвидил всичко. Съдбата е предопределила да съществуваш и днес, и утре, и после, когато започне гладът, и когато дойде следващият мягмар, и още много дузини години.
Шооран и Ай се бяха преместили във владенията на Моертал — в средата на годината тук беше по-лесно да се изхранят. Първо, поданиците на предвидливия Моертал живееха по-богато, второ, тук беше последната останала относително голяма част от далайна и скитниците се страхуваха от Йороол-Гуй. Двата други останали залива бяха широки само по един оройхон, а този тук беше широк три. Приклещеният бог наистина се беше укрил тук, но напоследък се показваше рядко и чавгата по брега растеше на воля.