Петдесет нюанса сиво

- Да променя решението си ли?

-Да... За... нас...

Той прокара пръсти по брадичката си. Красивите си дълги пръсти.

- Не мисля, че съм променил решението си. Просто трябва да променим параметрите. Да начертаем отново плана и териториите си. Ако искаш, разбира се. Убеден съм, че може да се получи и да проработи добре. Искам те подчинена в стаята. Ще те наказвам, ако не спазваш правилата. Всичко останало е въпрос на обсъждане. Това са изискванията ми. Какво ще кажете за това, госпожице Стийл?

- И мога да спя в твоето легло? С теб?

- Това ли искаш? -Да.

- Съгласен съм. Освен това се оказа, че спя доста добре, когато си в леглото ми. Нямах представа, че мога... Гласът му затихна.

- Страхувах се, че ще ме изоставиш, ако не се съглася на всичко прошепнах.

- Никъде няма да отида, Анастейжа. Освен това... спря, помисли малко и продължи в момента следваме твоя съвет, твоето определение: компромис. Написа го в имейла. И засега за мен всичко върви добре.

- Щастлива съм, че искаш... повече казах срамежливо.

- Знам.

- Как можеш да знаеш?

- Повярвай ми. Знам. Усмихна се. Криеше нещо. Какво криеше?

Леандра дойде със закуската и разговорът приключи. Бях много гладна. Крисчън ме гледаше с дразнещо, почти бащинско одобрение. Излапах всичко.

- Мога ли да те почерпя поне веднъж? попитах аз.

- Не те разбирам.

- Да платя за закуската.

- Не мисля каза намръщено той.

- Моля те! Наистина искам.

- Искаш да убиеш всичко мъжко в мен ли?

- Това е може би единственото място, където мога да си позволя да платя.

- Анастейжа, оценявам жеста ти, но не.

Свих устни.

- Не ми се цупи! заплаши той и очите му светнаха зловещо.

Разбира се, Крисчън не ме попита за адреса на майка ми. С тая мания да преследва нямаше начин да не го знае. Не казах нищо по въпроса, когато спря пред къщата. Нямаше смисъл.

- Искаш ли да влезеш? попитах срамежливо.

- Трябва да поработя, Анастейжа. Но ще дойда довечера. В колко часа?

Опитах се да овладея разочарованието си. Защо исках да прекарвам всяка секунда около този контролиращ живота ми секс бог? О, да, как можах да забравя. Бях влюбена в него и той можеше да лети.

- Благодаря за... повечето.

- Удоволствието е изцяло мое, Анастейжа. Той ме целуна и поех с пълни гърди аромата му.

- Значи до довечера.

- Да, до довечера прошепна той.

Махнах му и той отпраши в жаркото слънце на Джорджия. Все още бях с горнището на анцуга му (и с бельото му) и ми беше много топло.

Майка ми беше обърнала кухнята с краката нагоре. Не всеки ден й се налагаше да посреща мултимилионер.

- Как си, слънце? попита ме и се изчервих, защото тя знаеше какво съм правила през нощта.

- Добре. Крисчън ме заведе да караме безмоторен самолет тази сутрин казах с надеждата тази информация да насочи разговора в друга посока.

- Безмоторен самолет? Искаш да кажеш... онези безмоторни самолети?

Кимнах.

Майка ми нямаше думи нещо, което се случваше за първи път. Гледа ме дълго, зяпнала, след доста време се окопити и подхвана нормалното за нея разпитване.