Петдесет нюанса сиво
- Автор: Джеймс Е. Л.
- Серия: Петдесет нюанса сиво #1
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: ИК „БАРД" ООД
- ISBN: 978-954-655-330-0
- Переводчик: Гергана Дечева
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Петдесет нюанса сиво». Краткое содержание книги:
- Как беше? попита ме. Очите му искрящи, ослепително сиви. Наведе се да ме разкопчае.
- Изключително. Благодаря ти прошепнах.
- Това повече ли беше? попита той. Гласът му потрепери с надежда.
- Много повече от повече казах задъхано и той се усмихна.
- Ела. Подаде ми ръка и аз скочих от кабината.
Тогава той ме сграбчи, притисна ме силно към тялото си. В следващата секунда ръката му беше в косата ми, дръпна я рязко, повдигна главата ми нагоре. Другата му ръка се плъзна бързо, настоятелно, търсещо по гръбнака ми. Целуна ме продължително, страстно, езикът му се въртеше яростно в устата ми. Дишането му беше толкова учестено. Желанието му и... майчице... ерекцията му. Бяхме в полето... но какво от това? Какво ми пукаше? Ръцете ми плуваха в косата му, придърпваха го към мен. Исках го сега, на земята, веднага. И тогава той ме пусна, отстъпи крачка назад, очите му бяха потъмнели и все така хипнотизиращи, луминесцентни в ранната утринна светлина, пълни с първично, сурово, грубо желание. Не можех да дишам. За кой ли път.
- Закуска прошепна той. Думата звучеше така еротично.
Как успяваше да накара думи като бекон и яйца да звучат като
забранен плод? Рядко умение. И вероятно само той го можеше. Обърна се, грабна ръката ми и тръгнахме към колата.
- Ами самолетът?
- Ще се погрижат за него каза той безцеремонно. Сега ще ядем. Тонът му не търпеше никакви възражения.
„Храна! Говори за храна, а аз искам него".
- Ела усмихна се той.
Никога не го бях виждала такъв, а щастието му ме правеше още по-щастлива. Вървях до него, сложила ръка в неговата, с някаква глупава засмяна физиономия. Спомних си когато бях на десет и прекарах цял ден в Дисниленд. Усещането беше същото.
Върнахме се в колата. Докато пътувахме по магистрала 95 към Савана, алармата ми звънна. „О, да, хапчето..."
- Какво е това? попита той изненадано.
Започнах да ровя из чантата за хапчето.
- Алармата за хапчето ми измрънках и бузите ми пламнаха.
- Добре. Браво. Мразя презервативи. Усмихна се.
Изчервих се още повече. Държеше се както винаги все едно
съм дете.
- Стана ми много хубаво, когато ме представи на Марк като „приятелката" ти.
- А как да те представям? Не си ли приятелката ми?
- Зачудих се. Мислех, че търсиш Подчинена.
- И аз така мислех, Анастейжа. И е така, това търся. Но вече ти казах, че искам повече от това.
Надеждата сви гърлото ми и ме остави без дъх. Дано беше истина.
- Щастлива съм, че го казваш, че го искаш прошепнах.
- Опитваме се да удовлетворяваме желанията на госпожица Стийл засмя се той и спря пред една Международна къща на палачинките.
- Международна къща на палачинките! засмях се аз. Не беше за вярване. Крисчън Грей в МКП!
Беше 8:30, но в ресторанта беше тихо. Миришеше на сладко тесто, на пържено и на някакъв дезинфектант. Крисчън ме поведе към едно от сепаретата.
- Това е последното място, където бих си представила, че ще те видя казах, докато се мушкахме в сепарето.
- Баща ни често ни водеше в МКП, когато майка ни беше в командировка на някой медицински симпозиум. Пазехме го в тайна от нея. Очите му танцуваха. Взе менюто и прокара ръка през рошавата си коса.
О, как исках да заровя ръце в тази коса! Взех менюто и го разгледах. И чак тогава усетих зверски глад.
- Знам какво искам каза той. Гласът му беше тих и дрезгав.
Погледнах го. Гледаше ме с онзи поглед, който свиваше всички мускули в слабините ми и прекъсваше функцията на белите ми дробове. Очите му бяха потъмнели, погледът премрежен и горящ. Тялото ми отговаряше на зова му. Кръвта ми пееше във вените.
- Искам същото прошепнах.
Той рязко пое дъх.
- Тук ли? Усмихна ми се дяволито и стисна върха на езика си между предните си зъби.
Секс в... Международна къща на палачинките? Очите му ставаха все по-тъмни.
- Не хапи тази устна. Не тук, не сега каза строго. Погледът му стана суров. Изглеждаше така възбуждащо опасен. Ако не искаш да го направим тук, не ме изкушавай.
- Здравейте! Аз съм Леандра. Какво мога... тази сутрин... да... за вас... да направя? Естествено, бе видяла господин Секс срещу мен и си бе глътнала и езика, и граматиката. Изчерви се до алено, а аз, без да искам, изпитах съчувствие към горкото момиче. Колко познато ми беше това чувство! Самата аз все още се изчервявах така пред него. Но присъствието й ми позволи да избягам от сластния му поглед.