Пробудена любов

се беше съгласила. Предполагаше, че е права. Не можеше, а и не трябваше

да крие какъв е бил. Независимо как бе облечен и въпреки че бе член на

братството, аристокрацията нямаше да го приеме. И то не само защото е

бил кръвен роб, но и заради външния му вид. Бела обаче не се

интересуваше от това. Нито той. Въпреки че щеше да се опита да бъде

учтив заради семейството й.

Тя пристъпи вътре.

— Мамен.

Двете се прегърнаха официално. Зи влезе, затвори вратата и се

огледа. Обстановката беше богата и изискана, както подхождаше на едно

аристократично семейство, но той не даваше и пукната пара за завесите и

тапетите. Онова, което го заинтригува, бяха електродите по прозорците, захранвани с литиеви батерии. И лазерните датчици на вратите. И

сензорите за движение по таваните. Отлично, наистина отлично.

Бела отстъпи назад. Беше скована в присъствието на майка си.

Роклята и бижутата й даваха ясно да се разбере, че е аристократка до

мозъка на костите. А у представителите на тази класа имаше толкова

топлина, колкото и в снежна пряспа.

— Мамен, това е Зейдист. Моят партньор.

Зи извика на помощ всичките си сили, за да издържи на погледа й.

Очите й го обходиха от главата до петите. Веднъж. Два пъти… И, да, трети път.

Вечерта щеше да е наистина дълга.

Запита се дали майката знае, че дъщеря й е бременна с детето му.

Тя пристъпи към него и той зачака да му подаде ръка. Но това не се

случи. Очите й се напълниха със сълзи.

Страхотно. Какво трябваше да направи сега?

Майка й падна в краката му и елегантната й черна рокля се надипли

около скъпите му обувки.

— Благодаря ти, боецо. Благодаря ти, че доведе Бела у дома.

Зейдист я гледа втренчено около секунда. После се наведе и нежно я

вдигна. Докато я държеше непохватно, гледаше Бела… на чието лице беше

изписано неверие и изумление, сякаш наблюдаваше чудо.

Майка й направи няколко крачки назад и внимателно попи сълзите си, а Бела прочисти гърлото си и попита:

— Къде е Ривендж?

— Тук съм.

Дълбокият му глас долетя от един тъмен ъгъл на стаята. Зейдист

хвърли поглед вляво и видя огромен мъж с бастун…

По дяволите. О… по дяволите. Това не беше възможно.

Преподобният. Братът на Бела беше онзи наркодилър с прическа

ирокез, наподобяваща гребен на петел, и виолетовите очи… Който, според

Фюри, беше поне наполовина симпат.

Какъв кошмар! Братството беше длъжно да се погрижи той да напусне

града. Вместо това Зи се канеше да стане член на семейството му. Дали

Бела знаеше какъв е брат й? Нямаше предвид само заниманията му с

дрогата…

Зи я погледна. «Вероятно не», или поне така му подсказваше

инстинктът.

— Ривендж, това е… Зейдист — каза тя.

Зи отново отмести очи към брат й. Погледът, с който му отвръщаше

той не трепваше, но под външното му спокойствие се долавяха същите

чувства, които изпитваше и Зи. Боже… Как щеше да завърши всичко

това?

— Рив? — прошепна Бела. — Хм… Зейдист?

Преподобният се усмихна студено.

— Е, ще се ожениш ли за сестра ми сега, след като си преспал с нея?

Или това е просто посещение на вежливост?

Двете жени възкликнаха тихо и Зейдист усети как очите му замятаха

мълнии. Прегърна многозначително Бела. Изпълваше го желание да оголи

кучешките си зъби. Щеше да направи всичко възможно да не постави

когото и да било в неудобно положение, но ако чуеше още някоя такава

забележка, щеше да го измъкне навън и да го пребие заради това, че беше

притеснил дамите.

Беше много горд със себе си, когато само изсъска тихо в отговор: — Да, ще се оженим. И ако се държиш прилично, може би дори ще те

поканим на церемонията. В противен случай отпадаш от списъка.

Очите на Преподобният просветнаха. Но после неочаквано той се

засмя.

— Спокойно, братко. Просто искам да съм сигурен, че сестра ми е в

добри ръце.

Подаде му ръка. Зейдист се пресегна и я стисна.

— Така е. Не се тревожи за това.