Пробудена любов
- Автор: Уорд Дж. Р.
- Серия: Братството на черния кинжал #3
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Переводчик: Силвия Желева
- Жанр: Прочая древняя литература
Электронная книга - «Пробудена любов». Краткое содержание книги:
В сенките на нощта в Колдуел, Ню Йорк, бушува ожесточена и смъртоносна война. Последните вампири са безмилостно преследвани и избивани от Обществото на лесърите — организация на лишени от души ловци, които не се спират пред нищо, за да унищожат враговете си. Шестима изключителни воини, най-добрите бойци на вампирите, обединени в Братството на черния кинжал, имат за задача да спасят расата си от гибел.
Зейдист, бивш кръвен роб, носи белезите на минало, изпълнено със страдания и унижения. Прочут с неукротимата си ярост и злокобни дела, той буди страх както у хората, така и у вампирите. Гневът е единственият му спътник, а ужасът — неговата стихия. До момента, в който спасява една красива жена от смъртоносното Общество на лесърите.
Бела е мигновено запленена от кипящата сила на Зейдист. Но докато страстта им един към друг нараства, жаждата за отмъщение на Зейдист над мъчителите на Бела го довежда до ръба на лудостта. Сега Бела трябва да помогне на своя любим да излекува раните от своето изтерзано минало и да намери бъдеще с нея…
грееше от любов. Периферното му зрение отчете, че наоколо са се
струпали и други обитатели на къщата, но той виждаше единствено нея.
— Здравей — каза тя тихо.
Той протегна ръка и докосна лицето й. Нямаше да плаче. Нямаше да…
О, по дяволите.
Усмихна се и сълзите потекоха по бузите му.
— Надявам се… да е момиченце и да прилича на…
Гласът му изневери. И после се пречупи и заплака като идиот. Пред
всички братя, Бъч, Бет и Мери. Без съмнение, слабостта му извикваше
ужас у Бела, но не можеше да се сдържи. За първи път през целия си
живот се чувстваше… благословен. Дете на съдбата. Късметлия. Точно в
този съвършен, върховен миг, когато лежеше по гръб на пода във фоайето
и около него бяха Бела, детето в нея и цялото Братство… Това бе най-
щастливият ден в живота му.
Когато трогателните му ридания заглъхнаха, Рейдж коленичи до него.
Усмихваше се толкова широко, че съвършените му бузи щяха да се
сцепят.
— Дотичахме, щом те чухме да се стоварваш на пода. Хвани се за
мен, татенце. Ще ми позволиш ли да науча малкия разбойник да се бие?
Холивуд му подаде ръка, Зи я пое и тъкмо се канеше да я разтърси, когато Рот също коленичи до него.
— Поздравления, братко. Нека Скрайб Върджин ви благослови — теб, твоята шелан и наследника ви.
Докато Вишъс и Бъч също му поднасяха благопожеланията си, Зи успя
да се надигне и седна. Но продължаваше да плаче. По дяволите. За щастие
май никой не обръщаше внимание на сълзите му.
Пое си дълбоко дъх и потърси с поглед Фюри… И го видя.
За двата месеца, изминали от нощта, в която близнакът му беше
излязъл да се срещне с онзи лесър, косата му беше пораснала до линията
на брадичката, а белегът, който си бе направил сам, отдавна се бе
заличил. Но очите му бяха празни и печални. И тъгата в тях сега бе още
по-дълбока.
Фюри се приближи до него и всички замълчаха.
— Ще се радвам да стана чичо — каза той тихо. — Толкова съм
щастлив заради теб, Зейдист. И заради теб също… Бела.
Зейдист така силно стисна ръката му, че костите му изпукаха.
— Ти ще бъдеш добър чичо.
— И може би попечител? — предложи Бела.
Фюри наведе глава.
— За мен ще бъде чест.
Появи се Фриц със сребърен поднос, върху който имаше тънки високи
чаши. Догенът сияеше от щастие.
— Да вдигнем тост за случая.
Гласовете и смехът се смесиха, чашите преминаваха от ръка в ръка.
Зейдист гледаше Бела, когато някой пъхна чаша и в неговата.
«Обичам те», каза той беззвучно. Тя му се усмихна в отговор и
постави нещо в дланта му. Нейната огърлица.
— Носи я винаги със себе си — прошепна. — За късмет.
Той целуна ръката й.
— Обещавам.
Рот се изправи рязко в целия си огромен ръст, вдигна чашата си с
шампанско и наклони глава назад. И нададе толкова оглушителен вик, че
стените на къщата се разтресоха:
— За детето!
Всички станаха на крака, вдигнаха чаши и извикаха с цяло гърло: — За детето!
Гръмогласният им хор със сигурност щеше да стигне до свещените
уши на Скрайб Върджин, както изискваше традицията.
«Тостът е точно такъв, какъвто подобава», помисли си Зи и дръпна
Бела долу, за да я целуне по устните.
— За детето! — извика още веднъж цялото домакинство.
— За теб — прошепна той, притиснал устни до нейните. — Нала.
>50.
— А всичко можеше да мине и без да припадам — измърмори Зи, когато спря на алеята пред обезопасената къща, в която сега живееше
семейството на Бела. — И без сълзите също. Определено щях да се
чувствам по-добре без тези две изпълнения.
— Мисля, че беше трогателен.
Той нададе стон и изгаси двигателя, взе своя «ЗИГ Зауер» и
заобиколи «Кадилак»-а, за да й помогне да слезе. По дяволите. Тя вече
беше отворила вратата и беше стъпила в снега.
— Чакай! — извика той и я хвана за ръката.
Бела го изгледа спокойно.
— Зейдист, ако продължаваш да се отнасяш с мен като със стъклена
чаша през следващите шестнайсет месеца, ще полудея.
— Слушай, не искам да се подхлъзнеш на леда с тези високи токчета.
— О, за Бога…
Той затвори вратата на колата, целуна я бързо, после я прегърна през
кръста и я поведе нагоре по стъпалата на огромната къща в готически
стил. Огледа покрития със сняг двор с пръст на спусъка.
— Искам да скриеш оръжието, преди да се срещнем с брат ми.
— Няма проблем. Ще го прибера, преди да влезем в къщата.
— Няма да ни нападнат тук. Мястото е отдалечено и пусто.
— Ако мислиш, че ще поема дори незначителен риск с теб и детето, значи си изгубила ума си.