Пробудена любов
- Автор: Уорд Дж. Р.
- Серия: Братството на черния кинжал #3
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Переводчик: Силвия Желева
- Жанр: Прочая древняя литература
Электронная книга - «Пробудена любов». Краткое содержание книги:
В сенките на нощта в Колдуел, Ню Йорк, бушува ожесточена и смъртоносна война. Последните вампири са безмилостно преследвани и избивани от Обществото на лесърите — организация на лишени от души ловци, които не се спират пред нищо, за да унищожат враговете си. Шестима изключителни воини, най-добрите бойци на вампирите, обединени в Братството на черния кинжал, имат за задача да спасят расата си от гибел.
Зейдист, бивш кръвен роб, носи белезите на минало, изпълнено със страдания и унижения. Прочут с неукротимата си ярост и злокобни дела, той буди страх както у хората, така и у вампирите. Гневът е единственият му спътник, а ужасът — неговата стихия. До момента, в който спасява една красива жена от смъртоносното Общество на лесърите.
Бела е мигновено запленена от кипящата сила на Зейдист. Но докато страстта им един към друг нараства, жаждата за отмъщение на Зейдист над мъчителите на Бела го довежда до ръба на лудостта. Сега Бела трябва да помогне на своя любим да излекува раните от своето изтерзано минало и да намери бъдеще с нея…
буквите първо се размазаха, после изчезнаха.
— Може би не можеш да прочетеш написаното — каза той едва чуто.
— Мога да опитам отново.
Тя поклати глава.
— Чете се съвсем ясно. Красиво е.
— Не очаквам нищо в замяна. Искам да кажа… Знам, че ти не… не
изпитваш вече същите чувства към мен. Но исках да знаеш. За мен беше
важно. И ако има дори малка възможност да сме заедно… Не мога да
прекратя работата си в братството. Но мога да обещая, че ще се старая
повече … — смръщи вежди и млъкна. — По дяволите. Какви ги говоря?
Обещах си, че няма да те поставя в това положение…
Тя притисна късчето хартия до сърцето си, после се спусна към него и
го прегърна с такава сила, че той политна назад. Ръцете му я обгърнаха
колебливо — като че ли не знаеше каква е причината за поведението й. А
тя заплака открито.
Макар че бе подготвяла грижливо тази тяхна среща, нито веднъж не й
беше хрумвало, че те двамата биха могли да имат общо бъдеще.
Той повдигна брадичката й и сведе поглед към нея. Тя се опита да се
усмихне, но лудата надежда, изпълваща сърцето й, й тежеше като бреме.
— Не исках да те накарам да плачеш…
— О, Боже… Обичам те, Зейдист.
Той отвори широко очи.
— Какво…?
— Обичам те.
— Кажи го отново.
— Обичам те.
— Отново… Моля те — прошепна той. — Имам нужда да го чувам…
Отново и отново.
— Обичам те…
В отговор той започна да се моли на Скрайб Върджин на древния
език.
Прегърнал здраво Бела, заровил лице в косите й, той й изказваше
благодарност с такова красноречие, че изтръгна нови ридания от гърдите
й.
Когато и последното хвалебствие беше отправено, той заговори
отново на английски.
— Бях мъртъв, докато ти не ме откри, макар че дишах. Бях сляп, макар че виждах. А после дойде ти… И аз се пробудих.
Тя докосна лицето му. Много бавно устните му изминаха
разстоянието до нейните и ги целунаха нежно.
«Колко е мил и ласкав — помисли си тя. — Въпреки огромния си ръст
и здравите си мускули, той е… нежен.»
После Зи се отдръпна.
— Но чакай, защо си тук? Радвам се, но…
— Нося детето ти.
Той свъси вежди. Отвори уста. Затвори я и поклати глава.
— Съжалявам… Какво каза?
— Нося детето ти — този път не последва абсолютно никаква ответна
реакция. — Ще ставаш баща — мълчанието му продължи. — Бременна
съм.
Не можеше да се сети по какъв друг начин да му го съобщи. Господи, ами ако той не го искаше?
Зейдист се олюля и пребледня.
— Носиш детето ми в себе си?
— Да. Брем…
Изведнъж той я стисна за ръката.
— Добре ли си? Хавърс каза ли, че си добре?
— Да. Засега. Малко съм млада, но това може да се превърне в
предимство, когато дойде време за раждането на бебето. Хавърс каза, че
то е добре и не ми се налагат никакви ограничения… Е, с изключение на
това, че не ми се разрешава да се дематериализирам след шестия месец. И, хм… — изчерви се силно. — Няма да мога да правя секс, нито да пия след
четиринайсетия месец до раждането. Което ще бъде в осемнайсетия месец.
Когато лекарят я беше предупреждавал, не беше мислила, че някога
ще й се наложи да се тревожи за това. Но може би сега… Зейдист кимаше
с глава, но не изглеждаше никак добре.
— Мога да се грижа за теб.
— Знам, че ще го направиш. И че ще съм в безопасност с теб — каза
го, защото знаеше, че този въпрос ще го тревожи.
— Ще останеш ли тук, с мен?
Тя се усмихна.
— Бих искала.
— Ще се омъжиш ли за мен?
— Това предложение ли е?
— Да.
Но той беше позеленял. Лицето му имаше цвета на ментов сладолед.
И думите, които механично изричаше, започваха да я плашат.
— Зейдист… Имаш ли проблеми с това? Хм… Не е нужно да
сключваме брак, ако не…
— Къде е брат ти?
Въпросът я изненада.
— Ривендж? О… У дома, предполагам.
— Отиваме при него. Веднага — Зейдист я хвана за ръката и я
задърпа навън, във фоайето.
— Зейдист…
— Ще получим одобрението му и ще се оженим още тази нощ. Ще
отидем с колата на Ви. Не искам да се дематериализираш отново.
Дърпаше я към вратата толкова бързо, че й се налагаше да подтичва.
— Чакай. Хавърс каза, че мога до…
— Не искам да поемам никакви рискове.
— Зейдист, това не е необходимо.
Той спря рязко.
— Сигурна ли си, че искаш детето ми?
— О, да. Боже, да. Дори сега още повече… — вдигна поглед към него
усмихната. Хвана го за ръката. И я постави върху корема си. — От теб ще
стане прекрасен баща.
В този момент той припадна.
Зейдист отвори очи и видя, че Бела е свела поглед към него. Лицето й