Слуга на Империята
- Автор: Фейст Раймонд, Вурц Джани
- Серия: Сага за Империята #2
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Слуга на Империята». Краткое содержание книги:
— Изглежда, ще трябва да сме готови за всякаква възможност — заяви твърдо Мара. — Аракаси, ще ни трябваш в града. Бъди в течение на всякакви слухове. Скоро силите в империята ще променят курса си и ако не сме очертали грижливо пътя си, може да бъдем съкрушени в задкулисната игра.
Последва напрегната и безсънна нощ. Древното жилище в Кентосани не беше нападано от столетия, но воините трябваше да са сигурни, че портите и всички подходи ще удържат на атака.
От града се носеха звуци от улични боеве, по улиците се чуваха бягащи стъпки. Дали бяха хора, бягащи от крадци, или убийци, пратени да намушкат врагове — никой зад сигурното укритие на стените не смееше да отвори портите, за да разбере.
Три часа след свечеряване Ударен водач Кенджи се върна с рана от меч в рамото и с накълцана от тежък бой кожена броня. Намери Мара в кухнята, увлечена в разговор с Джикан за хранителните запаси при положение на обсада.
— Саджайо бяха пометени от тълпата — докладва Кенджи и се намръщи от болка, щом посегна да развърже бронята си.
— Недей — каза Мара. — Ще повикам някой роб да ти помогне.
Кенджи все едно не я чу. Стисна зъби и продължи доклада си.
— Двамата с мен ги загубих. Единият умря в бой. Другият загина, когато заваля огънят. Тълпата ме отнесе много настрани и не можах да се върна веднага. Гъсти тълпи нахлуха в храмовия квартал, подгонени от страх за живота си. Опитах се да мина покрай брега, но кейовете са рухнали от земетресението.
Дойде повиканият от Мара роб и помогна на Кенджи с бронята. Раната на Ударния водач кървеше, копринената подплънка под лакираната кожа беше зацапана с червени петна.
— Имаше метежи, господарке. — Кенджи изохка, пребледня от болка и продължи с усилие: — Бедните и рибарите от крайбрежния квартал започнаха да плячкосват дюкяните и пристаналите баржи.
Мара погледна разтревожено Джикан, който бе забелязал аленото сияние от пожари и с основание беше предсказал пагубните последици за търговията.
— Някои от складовете са разграбени — продължи Кенджи. — Цели тълпи се стекоха към имперския квартал да искат храна и подслон.
— Добре си се справил — каза Мара. — Сега си почини и остави да се погрижат за раните ти.
След като изведоха Кенджи да го сложат да легне, Мара се посъветва с Люджан и избраха офицер да доведе подкрепления от най-близкия гарнизон на Акома.
Небето беше нашарено от блясъка на бушуващи пожари и улиците не бяха безопасни за никого. След като пратеникът тръгна, Люджан каза загрижено:
— Да се молим на боговете враговете ни да са също толкова объркани като нас.
— Да — отвърна Мара. — Това ни остава. Да се молим.
16.
Прегрупиране
Чу се тръбен зов.
След два дни зад заключените порти звукът беше стряскащ. Мара пусна свитъка, който така и не бе успяла да прочете — нервите й бяха като натегнати струни и реагираха и на най-лекото движение и звук. Скочи на крака още докато дежурните воини вадеха мечовете си от ножниците.
А после здравият разум надви защитния инстинкт. Една атака нямаше да бъде предизвестена с тръбен зов, нито щеше да се разиграе посред бял ден. Тръбите можеше само да известяват отдавна чакания призив на съвет или друго имперско решение.
Аракаси не беше пращал никакви съобщения, Мара бе разчитала на мълвата, чута от търговци на вести срещу подхвърлени през стената монети, но новините за важните събития, които се бяха разиграли, бяха несигурни. Предната нощ като вятър по улиците бе преминала мълва, че Алмечо е отнел живота си от срам. Кръжеше и странна приказка, че Събранието е обявило Миламбер за прокуден и го е лишило от ранга му. Не толкова благонадеждни източници твърдяха, че варваринът магьосник е унищожил Събранието до крак. Мара се съмняваше в тази версия. Но когато се опита да си представи достатъчно могъща сила, за да надвие бурята, унищожила арената, се изплаши не на шега.
Без да го питат, Кевин сухо беше подхвърлил, че не би искал да е този, когото ще пратят да уведоми варварския маг за променения му статут.
Мара заслиза предпазливо по голямото стълбище, затрупано като оръжейна с шлемове и кожени брони. Мечовете бяха подредени в ъглите, а извитият парапет се беше оказал удобно място за подпиране на копия. След пристигането на подкрепленията първоначалните й трийсет воини бяха нараснали до гарнизон от сто души и всички стаи за гости бяха натъпкани с офицери.