Слуга на Империята

— Не благоволявам. — Мара погледна стъпалата си, още увити в меки парцали след тичането й без обувки по улиците: — Опитах го на свой гръб. Джикан вече получи заповеди: всичките ми роби получават нови сандали.

А това по свой начин издаваше влиянието на мидкемиеца, макар че по този въпрос Люджан се въздържа от коментар. Господарката не приличаше на никой друг владетел, когото беше познавал, с радикалните й идеи, непоклатимата и твърдост и странните й моменти на състрадателност.

Пратеникът се оказа ненужен. Докато Мара обмисляше как най-добре да се занесе скришом съобщението до едно от уговорените места за връзка, Главният шпионин се появи лично, предрешен като продавач на зеленчуци. Мара разбра за това най-напред от врявата, вдигнала се от кухнята, и нехарактерното избухване на Джикан.

— Богове, само да не го насечеш с този сатър — подхвърли с веселия си плътен глас Кевин. Смехът му отекна нагоре по широкото стълбище и съзнавайки, че ядосаният й хадонра ще накаже любимия й, като го прати да чисти клозетите, Мара бързо слезе долу, за да се намеси.

Аракаси беше докарал ръчна количка, пълна с развалени плодове и зеленчуци, които и най-пестеливият стопанин не би дал на домашните си животни.

— Няма пресни на пазара — тъкмо обясняваше Аракаси на зачервения от яд Джикан. И добави с нотка надежда: — В бедняшкия квартал обаче може да докарат добра цена.

Мара сдържа смеха си и побърза да се намеси.

— Аракаси, трябваш ми. Джикан, поискай от Люджан войници и иди навън да намериш месо, което става за ядене. Ако не намериш, ще ядем това тука.

Аракаси й се поклони, бутна количката към хадонрата и му пожела успех.

— Изглеждаш в чудесно настроение — подхвърли Мара.

— Защото никой друг не е в настроение — намеси се Кевин. — Прави го напук.

Излязоха от кухнята и седнаха да обсъдят нещата на каменните скамейки на двора.

Мара харесваше мястото с разцъфналите дървета и тихия ромон на трите фонтана. Но сега нямаше време да му се любува. Попита рязко:

— Сигурно ли е, че Алмечо е мъртъв?

Аракаси смъкна оцапаната си горна дреха, хвърли я възможно по-далеч да не им мирише и отвърна:

— Военачалникът изпълни ритуала на изкупление пред всичките си слуги и приятели, включително двама Велики. Тялото лежи изложено в Имперския дворец.

— Чу ли, че няма призив за съвет? — попита Мара разтревожено.

— Да, господарке. Някои вече недоволстват, а гласът на Десио е най-силният.

Мара затвори очи и вдиша сладкия аромат на цветята. Толкова бързо. Събитията се движеха твърде бързо. Заради своя дом трябваше да действа, но как? Всички познати закони бяха нарушени.

— Кой ще управлява?

— Императорът — отсече Кевин.